09 September, 2017
/ Comments Off on ТОЗИ МАТЕРИАЛ НЕ СЕ ПРЕПОДАВА В УЧИЛИЩЕ
/ in Stories
/ By edu

Задаваме ви един въпрос, първия от 15 „бързи теоретични“, поставени пред учениците, участвали в Международната олимпиада по астрономия и астрофизика през 2013 г.: „Каква би била средната температура на земната повърхност, ако игнорираме парниковия ефект и приемем, че Земята е идеално черно тяло и вземем предвид нейното неизчезващо албедо?”.

Това е първият въпрос, за загрявка. След още петнайсет такива идват дългите теоретични въпроси, после и няколко измервателни задачи. Общият обем на проспекта е 33 страници.
За почти всеки човек на Земята те са нещо страшно, но такива въпроси не плашат Теодор, сега дванайсетокласник в едно от най-елитните училища в България. За него тези въпроси са предизвикателство.

Теодор е олимпиец с едно сребърно и едно бронзово отличие от ежегодните олимпиади по астрономия и астрофизика. През декември 2016 г. той отново ще представя България – в индийския град Бхубанешвар.

Теодор, който е бил състезател и по математика, е сред гордостите на българската образователна система. Въпреки това излъчването на момчето няма как да е по-скромно. „Tова едни да се мислят за по-извисени от другите е лош навик, който, ако се зароди на нашите години, впоследствие не е много добре”, казва той. Теодор и останалите български олимпийци в природните науки са пример за подражание за своите връстници – но техните успехи предоставят аргументи за хората, които залагат на статуквото в образованието у нас.

„Да твърдим, че понеже имаме златни медали по математика, ние сме една нация от гениални математици, е толкова вярно, колкото да твърдим, че заради успехите на Григор Димитров сме една нация от отлични тенисисти”, казва 29-годишният Никола Каравасилев, ръководител на националния отбор по астрономия и астрофизика.

Срещаме Никола и Теодор в офиса на Сдружението на ръководители на българските олимпийски отбори по природни науки (СРООПН). В него членуват блестящи български учени, които помагат през 2015 г. националните олимпийски отбори на България по природни науки да завоюват общо 67 медала.

България традиционно се представя над средното ниво в международните олимпиади и това е резултат от усилията и невероятното ниво на въпросните блестящи учени и техните не по-малко блестящи ученици. Това например не е случаят с Финландия – страната с може би най-добрата, качествена и ефективна образователна система в света, казва Никола Каравасилев. Според него там „обществото е много богато и се задоволява само с общото ниво на образование, което обаче е много високо. Там децата излизат функционално грамотни от училище, те действително виждат смисъл в това, което изучават, и разбират защо то ще им е полезно в бъдеще”. Системи като финландската и естонската имат и значително по-голям дял ученици, които са на световно ниво.

В по-бедни общества – Никола дава за пример индийското, – „който е получил дори малък шанс за образование, го използва на 100%, защото там знаеш, че ако си останеш с ниско образование, потъваш в беднотията”. В страна като България, която има нисък стандарт за Европа, но хората са „материално обезпечени” в световен мащаб, Никола смята, че трябва да се развиват и двете системи – силно „образование за всички” и съвсем малката прослойка ученици, които представят страната на олимпиадите. „Двете неща не са свързани помежду си и не са част едно от друго”, подчертава той.

Теодор допълва, че няма как да се подготви за международните олимпиади в училище – по астрономия и астрофизика така или иначе, защото те не се изучават, но и за тази по математика. „Това, което се изучава в училище, дори да си взел материала до 12-и клас профилирана подготовка, не е достатъчно за национален кръг на математическите състезания в 7-ми клас, казва Теодор, камо ли за международния.”

За да се подготви за олимпиадите, той посещава школите, които Никола води, и работи усилено вкъщи. Питаме го какво според него, но и според другите млади олимпийци в природните науки, е общото ниво на образованието в България. „Не е само заради това, което чувам от тях, а и моето мнение по принцип е, че общото ниво не е високо – отговаря Теодор. – Изказвания, че едва ли не нашите успехи са показателни, са оправдание, което води до занижаване на нивото на образование.”

Теодор точно влиза в последната си година в гимназията. Няма конкретна идея къде ще учи, но си представя да е студент „на Запад – тъй като тук възможностите са хем ограничени, хем стават всяка изминала година по-ограничени и перспективите са навън. И тук има шансове, но защо човек трябва да се спира с малкото, като може да получи по-голямото”.

Питаме и Никола – как се чувства, че голяма част от над 100-те ученици, които той е подготвял в школите си, напускат България? „Тези ученици стават наистина сериозни учени на световно ниво – казва той. – А и това, че един човек е заминал, не означава, че е загубен завинаги за България.”

Comments are closed.