15 November, 2018
/ Comments Off on Да бъдеш Иван Муцевски
/ in Stories
/ By edu

Ако в българското модерно образование – неговата мрачна реалност и амбиция за промяна – има един невъзпят герой, това е Иван Муцевски. Той е едър мъж, роден в Северна България, израснал в Етрополе и прекарал цялата си учителска кариера в Родопите.

Тя започва като учител в едно кърджалийско село, после Муцевски е директор на основно и средно училище, ръководи инспектората в Кърджали, секретар е в общината. През 2009 г. поема управлението на Регионалното управление на образованието в Смолян вече натрупал много опит. Осем години по-късно, през 2017 г., в своето традиционно изследване на развитието на регионите в България, Институтът за пазарна икономика пише: „Област Смолян е абсолютен първенец в състоянието на образованието си. През 2016 г. Смолян продължава да е областта с най-нисък дял на второгодниците (…). [н]ай-нисък е и делът на отпадналите от основното и средното образование, (…) Смолян е областта с най-добро представяне на зрелостните изпити през 2017 г. Впечатляващото развитие на образователната система в областта през последните няколко години се дължи на целенасочени усилия за утвърждаване на образователна общност, квалификация на учителите, допълнителни извънучилищни занимания, индивидуален подход към учениците.“

В основата на всичко това е Иван Муцевски. Той е на 63 и със само година до пенсия, изглежда уморен и същевременно пълен с опит, но и с енергия и ентусиазъм. Как е възможно това противоречие?

В края на учебната 2016–2017 г. Муцевски напуска поста си, защото, по собствените му думи, „както аз изгоних политиката от училище, така и тя изгони мен“. Умората, която той излъчва, най-вероятно идва от това развитие на нещата. За девет години начело на РУО той провежда смислени промени и налага устойчиви политики, които водят до резултатите, описани горе. Енергията и ентусиазмът пък идват оттам, че Муцевски е показал и знае, че в образователната система промяната е възможна. И може да отнеме нищо и никакви осем години, нищожно време на фона на пропилените в дребнословие и нерешителност преходни времена.

С Муцевски можем да говорим за абсолютно всички аспекти на училището в България – отново, за неговата мрачна реалност и амбиция за промяна. На тези редове обаче ще се фокусираме върху действията, които превръщат Смолян в образователния първенец на България. Цитатите му ще са пространни, защото си струва да бъдат прочетени в пълната им цялост.

Той казва, че влиза в РУО-Смолян натрупал „експертиза и мениджърски умения – така можех да съм естественият, формалният и неформалният лидер“. Муцевски започва с анализ на проблемите в системата – „професионално и откровено“. Целенасочено ангажира родителите и учителите в региона, които нарича съюзници. Помага на директорите и счетоводителите да преминат от „соц-мисленето към проектното мислене. Да залагат резултат срещу отделените средства”.

„Беше важно да се създаде нова стратегия, защото дотогава всичко опираше до оцеляване. А стратегията за оцеляване води винаги до разруха, казва той. Аз знаех, че ако направя пет-шест водещи неща, ще се случи и промяната. Знаех какво търся, знаех какво искам да постигна, как да следя резултатите, какво да премахна и какво да получа”.

Муцевски и екипът му търсят слабите места на системата. Огромният брой извинени отсъствия е такъв пример. Според него това е огромен проблем, оставен встрани от и без това кухия обществен дебат за образованието в България. В Област Смолян те падат наполовина, училищата трупат „педагогическа гравитация“ – начинът според него учениците да остават в училище, без да трябва да бъдат събирани от специализирани екипи.

За да бъде едно училище привлекателно за учениците, според Муцевски е важно те да са успешни. Но първата стъпка към това е те въобще да са в час. Затова заедно с екипа му анализират кои са тесните места в системата, които водят до по-значителни масови отпадания. Преминаването от детска градина в училище, както и следващите преминавания в по-горна образователна степен са типичен пример – „ако решиш него, ще получиш стойност“.

Друго тясно място, изследвано две последователни години, е преминаването от 4-и в 5-и клас. „В Смолян проучихме и сме анализирали какво трябва да направиш, за да преодолееш тези проблеми – и всичко сме публикували. Това е модерният начин, да вземеш работещи практики, да ги адаптираш и приложиш – а не да се втурнеш да спасяваш отпадналите.“

„Важно е да събираме децата от баири и панаири – роми и маргинализирани българи, от местата, където са закрити училищата – казва още Муцевски. – Тази инвестиция е нищожна на фона на парите, които ще дадеш да го пазиш от прокуратурата, да го преквалифицираш, да издържаш него и децата му. Но това не е работата на учителите и директорите – те трябва да са в училище. Оценяваш училището и учителя по това каква стратегия има за педагогическата гравитация, това е по-трудното, това е истинското, това е педагогическото и професионалното. Опитният учител е разбрал, че деца, които са неуспешни – отсъствали са, бягали са, – няма да останат в училище, защото са изостанали страшно много. Но ние в Смолян сме задържали за училището интегрирали сме деца, които са отсъствали по цял месец, работейки със семействата си. Но в следващите два месеца сме работили стабилно с тях да наваксат. Ако им помогнеш да не изостават, шансът да ги запазиш е голям. Ето това е работата на учителя и на директора.“

Друг решен проблем в Смолян е този с четенето с разбиране. Ако едно дете не може да чете, прескача абзаци и не познава думите – страдат резултатите му по всички предмети. Водеща професорка по темата обучава всички начални учители в областта как да работят за четене с разбиране. Проведени са поредица квалификации за повишаване компетентностите на учителите за успешна работа по функционалната грамотност на учениците.

„Ключът към успешната образователна система са ограничаване броя на извинените отсъствия и намирането на тесните места в системата“, казва Иван Муцевски. Звучи просто, описано в едно изречение, но изисква много упорита работа – и качествени учители.

„Ако си признаем, че качеството на българското образование зависи от качеството на българския учител и директор, можем да кажем, че системата е започнала да прави нещата методически и устойчиво“, казва Муцевски. Според него липсата на мотивация сред учителите е висока, те „отдавна са забравили да оценяват, както и забравиха да пишат отсъствия“. Мотивацията, казва той, не е разписана в нито един документ и стои като друга голяма тапа в системата. Няма я решаващата обратна връзка и експертна оценка за положения труд. „Увеличението на заплатите ще има позитивен ефект, но това е само единият бряг на проблема“, казва Муцевски.

Той смята, че голямото състезание в системата в момента е да се произведат бързо много учители, но паралелно трябва да се работи силно и за задържането на успешните сред тях. Програмите за допълнителни квалификации според него в момента са „касички с пари“, защото тяхната ефективност не се изследва. „Освен това поне половината квалификация трябва да е насочена регионално, защото различните места имат различни характеристики и проблеми“.

Въобще финансирането на образователната система също е трън в очите на Иван Муцевски – и да, той признава, че рисува една много мрачна картина, но за него това е ясната тенденция. Съчетана, разбира се – напълно в тона на мислене на нас в Образование България 2030, – с надеждата, че България все още има сили и шансове да я промени.

„Парите – казва Муцевски – трябва да вървят основно за акъл, за развитие на децата.

Дали финансирането е много или малко, е условно – ясно е, че на празна глава и пълен джоб не помага.“ Според него има и много механизми и програми, които са различни от обвързването с броя на ученици, но за да се използват ефективно те, трябват много усилия и добри мениджъри и управленци начело на училищата.

„Въпросът е дали финансирането върви за акъл и дали се ползват всички механизми. Как това може да се промени? Като сложиш реперите – какво се случва с тези пари, какъв е постигнатият резултат с тях… – казва Муцевски. – В развитите държави искат да видят с какво качество са постигнати заложените цели. В още в по-напредналите държави се гледа дали с вложените ресурси са достигнати националните стратегически цели в образованието и да се измери това.“

С Иван Муцевски стигаме и до родителите. За него те в момента не са пълноценна част от системата, най-малкото защото в повечето региони на страната немалка част от тях физически отсъстват. Значителен е и броят на семействата, в които детето се отглежда само от един родител. Важният пряк диалог с родителите и информираността им също често липсват. „Работата е да създадем образователна общност, система, която заедно цялостно да се грижи за децата, както направихме в Смолян“, казва Муцевски. Той дава скорошен пример как директорът на библиотеката там пише детска книга за противопожарна безопасност с шефа на пожарната.

„Не може да се разчита само на родителите – те трябва да са част от училищната и образователната общност“, казва той. Обяснява, че училището и родителите имат „простичката“ (цитат) задача да възпитат ценностите у своите деца. Че учители и родители трябва да се допълват взаимно. „Трябва да възпитаваме уважение, вяра, поклон към родителите. Ако училището даде тези неща, родителите ще отговорят. Ако родителите уважават учителя – той ще се държи адекватно.“

В Област Смолян за осем години всичко това се случва и дава надежда, че не е късно да обърнем реалността в образованието и че всъщност това няма да отнеме и толкова много време. На Муцевски помага и фактът, че с неговите съюзници поставят националните традиции и ценности много високо – „по-високо е само слънцето“. „И се оказа, че колкото по-високо вдигаме България, толкова по-високо отива и авторитетът на учителя“, казва Муцевски. В замяна той смята, че е помогнал на проблема с миграцията в страната – „с нашите резултати, с начина, по който сме възпитали смолянските деца, вярвам, че училището не е било фактор за миграция на родителите“.

За финал няколко блиц-въпроса: И все пак, Иван Муцевски, има ли нещо положително в образователната система в последните години? „Нормативната уредба се подобрява много, но трябва да престанем да натрупваме добри и още по-добри норми, без да премахваме малко от тежестта за училищата. Пробив в системата са възможностите за развитие на иновативните училища. Добър пример за мен е и нововъведеното обучение в гимназиален етап за поведение на пътя.“

Какво се случва в Смолян след напуснането ви? „През 2017 г. оставих системата научена и подготвена и да може да следи устойчивостта в своето развитие по отношение на резултатите – ако иска, разбира се.“

Какво ви дава надежда? „Силата на младите хора – според мен децата днес са много по-интелигентни, много по-можещи и знаещи и много по-прями от преди.“

А какво предстои на него, един истински, доказан стратег в българското образование, само година преди пенсия? Муцевски казва, че няма да остави каузата. Можело да се върне да помага в Смолян, иска му се да направи нещо и за родната Северна България. Едно е сигурно – образователната система не трябва да го губи.

Comments are closed.