УПРАВИТЕЛЯТ НА АКАДЕМИЯ НИКЕ ЕКАТЕРИНА ГРАМЕНОВА СМЯТА, ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЛЕДВА КАЧЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ, А НЕ ФОРМАЛНИ, КАКТО Е В МОМЕНТА.
За да илюстрираме колко сложно е да преведем понятието „ключови компетентности“ на достъпен език, трябва само да последваме обяснението на Екатерина Граменова. „Това са умения, които ти позволяват да бъдеш ефективен в ежедневието, в работата си и в това да бъдеш щастлив човек“, казва управителят на Академия НИКЕ. Да, отговорът є звучи елементарно, но начинът те да бъдат развити правилно не е.
Катя е човек на света – родена е в Москва, а от 8-годишна сменя мястото, където живее, на всеки 2–3 години. Завършва магистратура в престижното Cass Business School в Лондон и през 2012 г. се връща в София. Става част от програма „Заедно в час“, а през 2015 г. Катя основава Академия НИКЕ. Организацията осигурява качествено обучение за професионална квалификация на педагогически кадри. В последните три години Академия НИКЕ обучава над 1700 учители.
Опитът на Катя Граменова казва: „В момента ключовите компетентности се развиват много по-малко, отколкото е необходимо за успешната реализация на учениците“. Този опит стъпва на работата на Академия НИКЕ както с Националната програма „Квалификация“, така и като цяло през годините. За абсолютно незапознатите това е решението от страна на държавата българските учители постоянно да надграждат своята квалификация. Те са задължени да покриват три нови квалификационни кредита на всеки четири години и да придобиват нови знания и умения.
Министерството на образованието и науката рамкира темите, по които може да се получи кредит. Вярвате или не – одобрените програми са 3505. МОН отся и организациите, които могат да предоставят продължаваща квалификация. Те са близо 200, което показва, че бизнесът с квалификациите не е никак малък. Освен това университетите също имат право да провеждат квалификационни курсове. Те обаче не са длъжни да регистрират теми. С това изборът от обучителни програми става още по-голям. От друга страна обаче, „законът рамкира до осем присъствени часа за кредит, което е много малко“, смята Катя. Твърде малко може да бъде постигнато с учителите, защото най-вече работим с техните нагласи. А нагласата на учителите към обучението и квалификацията все още не е – „да отида да науча нещо, за да го приложа и да бъда по-ефективен в работата си“.
По-сериозното предизвикателство пред продължаващата квалификация е субективността при оценката на нуждите на учителите и резултатите от обученията. Катя казва, че често директорите еднолично решават какви ще са екипните квалификации. „Не се съгласиха да направим анализ на нуждите, включващ посещения в класните стаи, но на анкети се съгласяват, защото са анонимни“, казва Катя. По отношение на оценката в края на всяко обучение екипът на Академия НИКЕ прилага практически задачи за получаване на кредитите. Гаранция, че наученото наистина ще бъде приложено в класната стая, обаче няма.
Начинът, по който и самите обучения влизат в регистъра на МОН, т.е. онези 3505 обучителни програми, също е спорен. „Трябва да има качествени критерии – казва Катя, – в момента те са формални: търси се спазване на срокове и наличието на дипломи, удостоверения и сертификати, които не гарантират задължително необходимите знания и умения за провеждане на качествена квалификация.“
Aко оставим системните теми настрана, Катя казва, че с изумление е наблюдавала как дори и учители с година до пенсия правят страхотни неща в рамките на скорошно обучение на Академия НИКЕ по гражданска грамотност. С други думи, нагласите при учителите могат да се променят. Същевременно обаче, добавя тя, ключовите компетентности нито са включени в матурите, нито са формулирани ясно в държавните образователни изисквания. Това прави пътя им от текст в закона към практическо приложение в класната стая още по-труден.