10 October, 2019
/ in news
/ By edu
На 8 октомври, 2019 г. заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен отново се включи в дискусия на високо ниво, организирана от сдружение Образование България 2030 в София. 

„Образованието и уменията все повече оформят обществото на бъдещето. Образование, което формира компетентности за успех, ще помогне на хората да бъдат по-адаптивни към новите изисквания на пазара на труда. Ето защо е важно да приоритизираме инвестициите в човешкия капитал“. Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, по време на дискусия с представители на частния сектор, граждански организации и публични институции, организирана от сдружение Образование България 2030 в София.  

В центъра на дискусията беше най-новия доклад на сдружението „Ключови компетентности и умения за успех – от закон към практика“. Докладът беше представен от изпълнителния директор на сдружението Веселин Димитров. „Включването на девет ключови компетентности в училищното образование е едно от най-големите постижения на образователната реформа през последните десет години. За да не остане то само на хартия обаче, е важно учителите да бъдат подготвени да формират тези компетентности у учениците, а форматът на националните външни оценявания и матурите да се адаптира“, каза той.     

Евродепутат Ева Майдел, която е сред учредителите на сдружение „Образование България 2030”, отбеляза: „Преди четири години, когато на една маса седнахме над 40 организации от частния и гражданския сектор, медии, представители на различни политически семейства и взимащите решения за образованието и основахме „Образование България 2030”, една от целите ни беше образованието да бъде водещ приоритет в нашата държава. Днес виждаме, че това се случва, макар и с бавни стъпки, благодарение на подкрепата и сътрудничеството на бизнеса, администрацията и гражданския сектор.” 

Министърът на образование и науката г-н Красимир Вълчев каза: „През последните години са направени промени в почти всички елементи на системата. В новите програми са включени ключовите компетентности, но това също не е достатъчно. Самите учители трябва да са подготвени да преподават съобразно компетентностния подход, а моделът на промяна да е по-малко въз основа на работата на институциите и повече от учителите и училищата.” 

В дискусията взеха участие и представители на бизнеса. Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк отбеляза, че „благосъстоянието на обществото все повече се определя от финансовата култура на гражданите. Ето защо е важно финансовата грамотност да бъде част от програмата в училищата в България.”

Ираван Хира, генерален директор на Hewlett Packard Enterprise България, управлявано от „Селектиум”, допълни: „следва да се обърне специален фокус върху директорите като училищни лидери.” Той даде пример с инициативата на сдружение Образование България 2030 – „Мениджърска академия за училищни директори” . „Нека бизнесът подкрепи директорите в лидерската им роля в училище. Това се случва в момента чрез инициативата „Мениджърска академия за училищни директори” на „Образование България 2030”. За да има действителен ефект, тази практика бизнеса да споделя опит и експертиза с директорите трябва да се мултиплицира и да се превърне в модел на взаимодействие и от бизнеса, и от държавата”, каза г-н Хира.

 

Левон Хампарцумян, председателят на Българския форум на бизнес лидерите наблегна на необходимостта образованието да се превърне в ценност в семейството и в обществото. „Имаме поколения, които растат в семейства, в които образованието не е стойност. Функционалната неграмотност сред тези деца е много висока. Трябва да има подходящи административни мерки, за да може тези деца да бъдат образовани.“, каза г-н Хампарцумян

Розалина Лъскова, изпълнителен директор на сдружение „Образование без раници”, каза, че „от източник на информация и лектор учителят следва да се превърне във вдъхновител, който използва различни инструменти за развитие на ключови компетентности. Платформи като Khan Academy могат да освободят повече време и пространство за учителя да влезе в новата си роля.” 

Емилия Занкина, заместник-ректор на Американския университет в България, наблегна на неравенството в достъпа до качествено образование. „Важен проблем, който трябва да решим заедно е ниският дял на обхванатите деца в ранно детско образование. За голяма част от децата влизането в образователната система на 4, 5 години е късно. Те трябва да влизат по-рано в системата на предучилищното образование.” Г-жа Занкина допълни, че “Имаме сериозен проблем с критичния компас на децата. В бързо променящия се свят изоставаме с развитието на социалната отговорност. Затова е много важно в училище да се наблегне на социални и граждански компетентности.”                                

Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, Европа и Централна Азия, отбеляза, че “следва да се наблегне на проучвания накъде върви образованието в България, както и да се надгради сътрудничеството между университетите и частния сектор. Важно е чрез партньорство министерството да достигне до правилния начин, по който да развиваме иновации и да инвестираме по-целенасочено и във финансовите, и в човешките ресурси.” 

Илия Левков, изпълнителен директор на Индустриален клъстер „Електромобили” (ИКЕМ)  посочи, че “имаме системен проблем както в обществото, така и в образованието. Цяла една нова индустрия на електромобили съвсем скоро ще ни залее като вълна. До тогава трябва да имаме подготвени качествени кадри с нужните умения и компетентности.” 

Евгения Пеева, основател и председател на Управителния съвет на Фондация „Заедно в час” каза, че “дълги години се опитваме да работим с университетите в страната и да търсим начини за осъвременяване на подхода на обучение в педагогическите факултети. Все нещо обаче не ни се получава. Затова достигнахме до една нова идея – да се застъпим за създаването на едно централно място на ниво Европа, което да събира добри практики и експертиза за подготовката на качествени учители. Така всички университети в ЕС могат изберат да се възползват от споделената експертиза и практики и да ги приложат в своите обучителни програми.”

Сдружение “Образование България 2030” продължава да предоставя форум за дискусии от най-високо ниво и да обединява и ангажира отговорни организации и личности в съвместни проекти за по-качествено образование в България до 2030 г.

Post a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*