23 October, 2019
/ in news
/ By edu

Тазгодишният мониторингов доклад за образование и обучение за България на Европейската комисия поставя силен фокус върху учителите. След влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. те заемат централна роля в образователните политики. Въпреки това повишаването на престижа на учителската професия, както и привличането на повече млади специалисти остава трудна задача. 

Учителите в системата

Въпреки предприетите мерки за привличане на млади хора в системата на образованието, почти половината от учителите са на възраст над 50 години. Така в следващите 10 години се очаква половината от учителите да са достигнали пенсионна възраст. Такава е ситуацията и в други държави в ЕС като: Италия, Гърция, Естония, Латвия и Литва. Според доклада младите хора не избират учителската професия заради ниските заплати, недостатъчните възможности за развитие и влошаването на дисциплината в час. Едва 60% от завършилите с педагогически профил реално стават учители. В същото време 16.3% от учителите споделят, че съжаляват за избора си на професия (при 8.6% средно за ЕС). 

Прави впечатление, че на фона на тази тенденция, българските директори съобщават за много по-малък недостиг на специалисти с определени умения в сравнение със средното за ЕС. Така например 9.4% от директорите отбелязват, че не успяват да намерят квалифициран учител (при 24.6% за ЕС). 17.7% от директорите декларират недостиг на учители с умения да преподават на деца със СОП (при 37.8% за ЕС). 10.7% от директорите не намират учители с умения да преподават на деца от непривилегирован произход (при 24.2% за ЕС). 

Наред с това, едва 17% от учителите в начален и основен етап на образованието са мъже. Най-сериозен недостиг се очертава за учителите в детски градини и началните учители, за преподавателите по чужди езици, по информационни и комуникационни технологии (ИКТ), по математика, физика и по някои предмети в областта на професионалното образование и обучение. Важното е да имаме предвид, че недостигът на учители има своите регионални и местни специфики. 

Медиите играят съществена роля при формиране на общественото мнение за учителската професия. Престижът на професията продължава да бъде нисък. Едва 17.7% от преподавателите вярват, че работата им е ценена от обществото, а само 57% смятат, да си учител има повече предимства от недостатъци. 

Какво се прави в момента

Увеличение на учителските заплати е една от основните мерки за привличане и задържане на качествени учители в системата. Целта е през 2021 г. учителските възнаграждения да стигнат до 120% от средните за страната. През януари 2020 г. предстои трето поред увеличение на заплатите с между 10 и 20%. Плановете са през 2021 г. минималната учителска заплата да бъде 1200 лв., средната – 1700 лв., а директорската – около 2000 лв

Включването на педагогиката в списъка с приоритетните специалности е друга мярка, която има за цел да привлече повече ефективни хора към учителската професия. Според измененията в Закона за висшето образование студентите в професионално направление “Педагогика на обучението по…” ще бъдат освободени от такси и ще получават допълнителни стипендии. 

Други предприети мерки са реализирането на въвеждаща програма за подкрепа на новопостъпилите учители и въвеждането на задължение за преминаване през 

продължаващо професионално развитие, свързано с кариерното израстване. Преподавателите в „иновативни училища“ могат да разчитат на програма за ускорено професионално развитие.

Засега има индикации, че някои от тези мерки водят до положителен резултат. Пример за това е изцяло запълненият план-прием за студентите по педагогика. Тази година има 218 студенти повече от предходната. В професионално направление “Педагогика на обучението по…” студентите се увеличават с 418. Така планираният прием е запълнен на 84%.

Всички тези мерки са стъпки в правилната посока, но е важно за всяка от тях да има оценка на ефективността и мониторинг. Също така, освен върху броя на студентите, следва да се наблегне и върху качеството на тяхното обучение. Преобладаващият подход на преподаване в университета е остарял и все още консервативен. Ако очакваме от бъдещите учители да прилагат съвременни подходи в преподаването си, да създават позитивна среда за учене чрез преживяване и да подкрепят учениците си да развиват умения на бъдещето, ще трябва да осигурим същите условия за тях самите в университета.

Post a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*