Защо според директора на НИО Анелия Андреева името на институцията трябва да бъде променено.
Когато Анелия Андреева разказва за първите посещения на Националния инспекторат по образованието (НИО) в класните стаи, тя говори за „недоверие и страх“. Инспекторатът е правителствена организация, основан е в началото на 2018 г. и започва работа още същата година. От името му става ясно, че НИО инспектира образователната система – детски градини и училища, за да сме напълно точни.
Това, което не става ясно от името обаче, е, че го прави „добронамерено“, както държи да подчертае Андреева, директорът на НИО. „Темата за качеството на образованието дойде на дневен ред и това доведе до създаването на инспектората. В крайна сметка трябва по някакъв начин обективно да може да се прецени какво се случва в училищата и детските градини, какво е нивото на преподаването, какъв е резултатът от средствата, които се вливат в системата“, казва тя.
Това е съществената разлика с регионалните управления на образованието – РУО-тата на професионален жаргон. 28-те областни институции имат много по-различна роля. На хартия те контролират училищата документално, оказват методическа помощ и информират за новостите в образованието. На практика по-скоро работят основно по жалби, но това е отделна тема.
Въпросът е, че заради предишното име на РУО – РИО (регионален инспекторат по образованието), битува мнението, че НИО всъщност е шапката на РУО-тата. „Това ни изигра лоша шега – казва Анелия Андреева. – В думата инспекция така или иначе има лоша конотация, към това добавяме и неяснотата около разпределението на ролите.“
Междувременно възприятията се променят, недоверието и страхът намаляват, но въпреки това Андреева смята, че НИО трябва да промени името си. „Да, системата започва да ни разпознава, но си мисля, че по-подходящо ще е да се преименуваме на агенция или институт за оценка на качеството“.
Настрана от това, НИО вече работи пълноценно. Да, Андреева признава, че първоначално е имало сериозна промяна на критериите за оценка и, да, някои от експертите в екипа гледат на функцията си като контролна. „Но вече обаче сме по-близо до истината“, казва тя.
Заедно с малкия екип на пълно работно време за НИО работят около 300 външни оценители. В група по трима (един вътрешен заедно с двама външни експерти) в рамките на два до четири дни те първо проверяват документацията, а след това посещават училища и детски градини на място (Анелия Андреева казва, че след кратко стъписване по време на извънредното положение онлайн инспекциите са протекли много ефективно).
„Ние наблюдаваме процесите – какво се случва в час, как се управлява училището или градината, взаимодействието учители–ученици–родители – казва тя. – Раздаваме анонимни въпросници и провеждаме шест групови срещи на живо. Накрая засичаме отговорите с нашите наблюдения.“ След това екипът пише доклад, който се получава от училището и от директора на регионалния инспекторат. „В него има оценка, силни страни, но и насоки за подобрение на слабите места, включително и конкретни мерки и препоръки.“
Според Андреева най-честите слабости са екипната работа в час, преподаването на уменията от гражданския сектор – самооценка, активно учене, търсене на информация.
Според Андреева най-честите слабости са екипната работа в час, преподаването на уменията от гражданския сектор – самооценка, активно учене, търсене на информация. „Виждаме ги на много малко места в пълнота.“
Като цяло обаче обобщените резултати от първия обстоен доклад на НИО са положителни. В него се казва, че средното качество на инспектираните през учебната 2019/2020 г. 95 детски градини и училища е добро (3.14 по скалата от 0 до 4). Само три институции са получили незадоволителна оценка.
И въпреки че въпросът доколко една правителствена организация би си позволила критичен тон, остава, то ползите от работата на НИО са безспорни. „Нашата цел е да осветлим хубавите неща, както и пропуските и слабостите, особено когато за тях има решения“, казва Андреева.
Тя самата е достатъчно самокритична, за да знае, че пътят напред ще е дълъг и труден. Дава за пример огромната липса в наредбите към Закона за училищно и предучилищно образование, в който няма записан механизъм за получаване на обратна връзка по препоръките на НИО. „Би трябвало съвместно с регионалното управление директорите да си направят план за подобрение и след две години да видим какви мерки са приложени.“
Но Андреева е свикнала да не се предава. Тя е учител още от 22-годишна, била е директор на две училища. Първият директор е и на Националния институт за обучение на директори. „И там трябваше да вдъхнем живот на една институция, установена със закон. Успяхме от нещо имагинерно и мъгляво да направим нещо работещо и полезно. В НИО също ще е така, но ни трябва още време“, казва Андреева.
За финал я питаме какво според нея е качественото образование. „То е полезно за децата, лесноприложимо – отговаря тя. – Докато го получават, изпитват удоволствие, както и учителите също, докато преподават. И като цяло училищата и детските градини са едно приятно и желано място.“
„Би трябвало съвместно с регионалното управление директорите да си направят план за подобрение и след две години да видим какви мерки са приложени“
Този Разказ от реалноста е част от Мониторингов доклад 2020 „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени“ на Образование България 2030, който можете да прочетете ТУК