Как едно малко училище се превърна в пример за модерно образование?
Който е бил в град Белене, знае, че от над 30 години постоянно намаляващото население живее в една вечна надежда – че един ден там ще се издига АЕЦ и просперитетът ще достигне до всички. Тя не е подминала и ОУ „Васил Левски“, поне видимо. Сградата и дворът му са твърде големи за 84-те ученици, разпределени в по една паралелка от 1-и до 7-и клас, и 16-членния екип. Идеята при строежа е била, че с АЕЦ-а градът ще се напълни с деца, които ще имат нужда от голямо училище.
Директорът на ОУ „Васил Левски“ Румяна Богданова обаче успява да се възползва от свободното пространство. Тя и екипът ѝ заместват изгубените надежди на Белене с идеи и визия, които не се виждат често в българското образование. „Липсата на деца не ни спря да бъдем едно от първите иновативни училища и да се насочим към компетентностния подход на преподаване“, казва Богданова в разговор с нас.
Първоначалната ни идея беше да отидем на място в Белене, но екипът ни в крайна сметка прецени, че ще говорим дистанционно, за да не подлагаме всички замесени на излишен риск. Както виждате и от снимката – получи ни се добре, с обещание скоро да посетим ОУ „Васил Левски“ и на живо.
Директорът Богданова ни уверява, че, влезли в училището, ще видим всичко – вратите на всяка класна стая са отворени. Ще видим интегрирани уроци, които сливат предметите и помагат за придобиване на житейски умения, също като във Финландия. Гости – родители на учениците или завършили училището, които дават практически контекст на уроците. И един екип, който преди пандемията всяка събота се е събирал на кафе, за да обсъжда кои процеси работят, кои могат да се подобрят и кои трябва да отпаднат в името на по-качественото образование.
Румяна Богданова казва с усмивка, че много колеги от други училища смятат подхода със съботната среща за прекален, но преподавателите в средищно училище с целодневен режим като нейното трудно намират време за концептуални срещи през седмицата. „Всички сме убедени, че не може да се продължава по стария начин – казва Богданова. – Учениците имат нужда от нов набор знания и практически умения.“
Това е прозрение, което все още твърде малко хора в българското образование възприемат, камо ли да предприемат конкретни стъпки да го превърнат в практика. Може би дори звучи парадоксално, че директор с 21-годишен стаж в малък град е сред пионерите на модерното образование в България. Румяна Богданова обаче преминава през много препятствия, преди да стигне до компетентностния подход на преподаване.
През годините тя участва в серия програми, които отвеждат нея, а понякога и част от екипа й в напреднали образователни системи – Швеция или Финландия например. „Там обръщат внимание на всяко дете, съобразяват се с неговите потребности и така всички постигат високи резултати – казва Богданова. – Социалните работници са в училище и облекчават учителите.“
Този неин опит се сблъсква с реалността в България, а и със собствените ѝ предразсъдъци. През 2012 г. училището в съседното село Деков се закрива и децата от него се насочват към ОУ „Васил Левски“ в Белене. „Оказа се обаче, че нито учителите, нито учениците, нито аз, а дори и хората в общината не приехме лесно промяната и не бяхме отворени към новите деца.“
Може би дори звучи парадоксално, че директор с 21-годишен стаж в малък град е сред пионерите на модерното образование в България.
Богданова осъзнава това чрез участието си в програмата „Академия за училищни лидери“ на Фондация „Америка за България“ и Института за международно образование в Ню Йорк. „Там видях колко различни могат да са нещата – казва Богданова. – Колегите и общността бяха отворени един към друг, споделяха и си помагаха, всички практики бяха достъпни за всеки. Нещата в главата ми се подредиха.“
Обратно в България, тя събира група колеги ентусиасти и лансира пилотен проект по интегриране на изкуствата в учебното съдържание в четвърти клас. Това не е случайно. Богданова казва, че това е проблемен клас, една от прословутите тапи в системата.
Планът проработва. Учениците, преминали през иновативните уроци, се чувстват по-спокойни и уверени в знанията и уменията си. Преходът към прогимназиалния етап е по-лесен, защото учениците са по-адаптивни. Но най-важното е, че чрез тези уроци те усвояват много житейски умения. Учебното съдържание се свързва с конкретното практическо приложение и показва на децата смисъла на ученето. Родителите им също са замесени в учебния процес и постепенно оценяват иновативните подходи.
Румяна Богданова подчертава, че нито една иновация, приложена в ОУ „Васил Левски“, не е прекопирана директно от практиките, които вижда извън България. „Аз не мисля, че трябва да откриваме топлата вода – казва тя. – Но идеята е нещата да се прилагат спрямо средата“.
Резултатите на учениците също плавно се подобряват, но по думите на Богданова не са „свръхвисоки“. „Има по-силни и по-слаби паралелки – казва тя. – Но ние следим входящото ниво на децата и забелязваме съществена промяна в поведението им. Те могат да се изявяват без притеснение, участват в много конкурси и състезания и генерално са по-мотивирани и ангажирани.“
Богданова вярва, че примерът на ОУ „Васил Левски“ е приложим навсякъде. Според нея днес българските учители са по-мотивирани от преди, защото добрите примери са по-достъпни – иновативните училища са свързани в мрежа, има възможности за обучения в чужбина. Генерално тя има голяма вяра в българските учители. „Мисля, че може да им се даде свобода и вместо да се инвестира ресурс в авторски колективи, които пишат учебници, да се вложи ресурс в образованието на педагозите. Освен това според мен, колкото по-малко догми и предписания има пред тях, толкова по-добре се справят те. И си мисля, че от това ще спечелят децата, защото ресурсът ще стига до тях по-бързо.“
Визията на директора на ОУ „Васил Левски“ е още по-дръзка, но и напълно в тон с нещата, които е реализирала досега. „Аз искам след 10 години да не се харчат пари за учебници. Виждам образованието като глобални теми, върху които учителите работят заедно и има разписан само стандарт какво трябва да знае и може ученикът в края на учебната година, както и механизъм за даване на обратна връзка. Това, разбира се, са мои смели мечти“, казва Румяна Богданова. Можем само да добавим, че те вече са реалност във Финландия – а пътят от там до Белене доказано не е толкова дълъг.
Този Разказ от реалноста е част от Мониторингов доклад 2020 „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени“ на Образование България 2030, който можете да прочетете ТУК