Тази седмица бяха публикувани резултатите от PISA 2022. PISA e програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР. PISA измерва доколко учениците могат да приложат наученото в училище за решаване на реални казуси от живота. Това е така наречената функционална грамотност.
Измерването се случва в рамките на три ключови сфери:
- четивна грамотност
- математическа грамотност
- грамотност в сферата на природните науки
Възраст на учениците – 15 г. (9-и клас).
Ето какви за резултатите за 2022 г:
- ❗ 53% от 15-годишните са функционално неграмотни в сферата на четивната грамотност
- ❗ 54% от 15-годишните са функционално неграмотни в сферата на математическата грамотност
- ❗ 48% от 15-годишните са функционално неграмотни в сферата на природните науки
В контекста на последните 16 години, през които България участва в изследването, тези данни се вписват така:
- Резултатите от последното издание на изследването са почти толкова ниски, колкото са тези от първото (през 2006 г.) и в трите изследвани области. И това са двата най-ниски измерени резултата през годините. Визуализация на резултатите през последните 16 години вижте в публикацията на нашите съмишленици от Заедно в час.
- Сегашните 15-годишни са с една учебна година по-назад от 15-годишните през 2012 г.
Къде стои България на картата на Европа през 2022 г.:
В ЕС, България е на последно място по математическа грамотност.
- Средно за ЕС – 472 точки
- България – 417 точки
- На първо място е Естония с 510 точки
България е на 26-о място (далеч под средното за ЕС) в останалите 2 направления – научна и четивна грамотност.
Какво означава това за учениците:
Демонстрираните резултати от PISA означават, че на тези млади хора им е трудно да се справят с редица базови изисквания на съвременния живот. В дългосрочен план означава, че ще имат трудности с това да се реализират успешно на пазара на труда и да бъдат пълноценни граждани.
📌Какво е функционална грамотност, вижте в публикацията на нашите съмишленици от Заедно в час.
Какво означава това за работодателите:
70% от работодателите изпитват трудности в намирането на служители.
📌Повече по темата за това как качеството на образованието ни засяга бизнеса, вижте в обединеното становище на редица бизнес организации, публикувани на сайта на BESCO (Българската предприемаческа асоциация).
Какво означава това за образователната ни система:
Изследването е така конструирано, че да може да отчете каква е връзката между образователните резултати на учениците и факторите на средата. В България резултатите на учениците в най-голяма степен зависят от:
– социално-икономическото положение на семейството, от което идват;
– големината на населеното място, в което живеят;
– вида училище, в което учат.
Това означава, че образователната ни система не се справя в това да компенсира неравенствата в старта на учениците и да осигури качествено образование за всяко дете.
Какво означава това за нашата икономика:
Това означава, че възможността на бъдещите ни граждани, с труда си да добавят стойност към българската икономика, и така да бъдат двигател за нейния растеж, е поставена на карта.
Научно доказано е, че има силна връзка между качественото образование като инвестиция в човешкия капитал на една държава и икономическия ѝ растеж.
📌За връзката между качественото образование и икономическия растеж на страната, можете да прочетете повече в статията на нашите съмишленици от Института за изследвания в образованието.
Как да обърнем негативната тенденция?
Експертната, както и теренната дейност на Образование България 2030 цели да идентифицира и да се застъпи именно за тези мерки в тези сфери, които ще гарантират повишаване на качеството на образованието.
Образование България 2030 от 2016 г. насам публикува своя годишен мониторингов доклад на българската образователна система, който цели да отговори на въпроса:
🎯„България прилага ли и с какъв темп тези мерки?“
Обезпокоени сме от факта, че 7 години по-късно, в контекста на резултатите от PISA 2022, бизнес, експертни организации и практици се обединяваме около същите препоръки, които ще намерите във всеки наш доклад досега. Това означава, че основните предизвикателства остават нерешени.
За да ги решим, следва като държава и общество да си поставим следните приоритети:
1️⃣ Качествено първоначално обучение и продължаваща квалификация на учителите;
2️⃣ Качествен подбор и подкрепа на училищните директори;
3️⃣ Промяна на формата на НВО и ДЗИ. Националните изпитни формати следва по ефективен начин да оценяват компетентностите на учениците;
4️⃣ Очакванията към резултатите от обучението на учениците да бъдат фокусирани приоритетно към придобиване на компетентности, а не на предметно знание. Ключова стъпка е промяната на философията и дизайна на учебните програми.
За край на публикацията, споделяме с вас цитат от „Образование в застой“ – издание 2021 на мониторинговия ни доклад:
„Таксата „половинчати решения“ вече е твърде голяма, за да продължаваме да я плащаме като общество.“