МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД

За мониторинговия доклад

През есента на 2016 г. Образование България 2030 публикува първия си мониторингов доклад за състоянието на образованието в България “Готови ли сме за бъдещето?”.

Целта на Доклада е ежегодно да проследява развитието на образователната система в България по набор от индикатори, да информира за възможностите и ключовите проблеми в нея, да ангажира гражданското общество и хората, които взимат решения, с подобряването на качеството, достъпа и ефективността на българското образование.

Вярваме, че ежегодните ни доклади могат да се превърнат в инструмент, който подпомага процеса на формиране, провеждане и оценяване на политиките, засягащи образованието. Докладите ни не само проследяват състоянието на образованието в съответната година, но и дефинират ясно важни проблеми на базата на достъпните данни, предлагат възможни решения под формата на препоръки. Важна функция на годишния мониторингов доклад на Образование България 2030 е системното и устойчиво проследяване на тенденциите в системата на образованието. Това позволява обективно, безпристрастно и своевременно да се идентифицират обезпокоителни феномени, продължително нерешавани проблеми и нововъзникващи предизвикателства и да се предлагат дългосрочни решения вместо да се реагира кампанийно или с реактивни, а не превантивни, решения. Не на последно място, ние бихме искали тези доклади да събират заедно хората, заети професионално с изследователска дейност и формиране на политики в областта на образованието.

Докладът изследва четири основни сфери и формулира цели, които да се реализират до 2030 година във всяка една от тях:

  • Равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование

ЦЕЛ: Всички млади хора завършват средно образование

  • Резултати на учениците

ЦЕЛ: Всички ученици в България са функционално грамотни

  • Приложимост на образованието

ЦЕЛ: 80% от наскоро завършилите образованието си са реализирани на пазара на труда

  • Образователна макросреда

ЦЕЛ: Образователната система разполага с нужния образователен ресурс, за да гарантира качествено образование за всяко дете

Докладът през 2018 г.

1. Равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование

Къде сме през 2018 г.: По данни на Националния статистически институт 2.71 % от учениците, започнали учебната година 2016/2017, не са я завършили. По данни на МОН върнатите обратно в училище или записани за първи път в образователната система в учебна година 2017/2018 деца са близо 24 хил., като 8,9% от тях са отпаднали повторно. Едва 13% от 15-годишните ученици с нисък социално-икономически статус са показали високи постижения в изследването PISA (средно за страните от ОИСР: 29%).

Основна препоръка: РЕГУЛЯРЕН АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ МЕРКИТЕ ПО ПРЕВЕНЦИЯ НА ОТПАДАНЕТО

Подобряване на функционирането на механизма, включително чрез регулярен анализ на постигнатите резултати, и открито, ясно и по достъпен начин поднесено информиране на обществото за постигнатото. Анализ на съществуващите мерки по превенция на отпадането и прилагането на най-ефективните на национално ниво за всички ученици от 1-и до 12-и клас.

2. Резултати на учениците

Къде сме през 2018 г.: Последното издание на международното сравнително изследване PISA показва, че 60% от 15-годишните ученици са функционално грамотни и могат да използват познания и умения в ключови познавателни области, като анализират, осмислят и представят решение на проблеми в многообразие от ситуации.

Основна препоръка: ОЦЕНКА НА ЗНАНИЯТА, УМЕНИЯТА И НАГЛАСИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Националните оценявания да бъдат променени така, че да изследват и оценяват знанията, уменията и нагласите на учениците. Учебниците и учебните помагала също следва да бъдат адаптирани. Да продължи процесът на обвързване на финансирането с постигнатите резултати, като се гарантира, че това няма да се превърне в наказателна мярка за постигащите по-ниски резултати.

3. Приложимост на образованието

Къде сме през 2018 г.: По данни на Европейската комисия през 2017 г. 77,7 % от наскоро завършилите образованието си българи 20 и 34 години са заети на пазара на труда (при средно за ЕС 80.2 %). По данни на Евростат през 2017 г. 19.5% oт българите между 15 и 34 години попадат в категорията NEETs (при средно за ЕС 14.7%) – те не работят, не учат и не се обучават.

Основна препоръка: ПОВИШАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Едновременно с усилията да се насърчи обхвата и да се фокусира предлагането в рамките на професионалното образование, трябва също да се работи усилено за повишаването на неговото качество. Това означава да се преосмисли дали МОН разполага с необходимия административен капацитет да носи основната отговорност за бъдещето на професионалното образование и обучение (ПОО).

4. Образователна макросреда

Къде сме през 2018 г.: През 2018 г. бюджетът за образование е 10% от бюджетните разходи (колкото и през 2017 г.), като сумата расте в абсолютна стойност заради ръста на бюджета. Въпреки политическата воля за реформи обществените нагласи към развитието на системата остават по-скоро негативни.

Основна препоръка: EФЕКТИВНОСТ НА РАСТЯЩОТО ФИНАНСИРАНЕ

Да се продължи с финансовото и нормативното обезпечаване на реформите в образованието. Eфективността на растящото финансиране следва да бъде гарантирана от продължаване на усилията за подобряване на адекватността и устойчивостта на нормативната рамка, създаване и придържане към дългосрочни стратегии, както и гарантиране на прозрачна отчетност за ефективността на вложените ресурси.