МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД

За мониторинговия доклад

През есента на 2016 г. Образование България 2030 публикува първия си мониторингов доклад за състоянието на образованието в България “Готови ли сме за бъдещето?”.

Докладът ежегодно ще анализира състоянието на образователната система по ключови индикатори. Целта му е да проследява развитието на образователната система в България и да информира за възможностите и ключовите проблеми в нея, да ангажира гражданското общество и хората, които взимат решения, с подобряването на качеството, достъпа и ефективността на българското образование. Идеята е ежегодните доклади да се превърнат в инструмент, който подпомага процеса на формиране, провеждане и оценяване на политиките, засягащи образованието. Докладите ни не само проследяват състоянието на образованието в съответната година, но и дефинират ясно важни проблеми на базата на достъпните данни и предлагат възможни решения под формата на препоръки. Важна функция на годишния мониторингов доклад на Образование България 2030 е системното и устойчиво проследяване на тенденциите в системата на образованието. Това позволява обективно, безпристрастно и своевременно да се идентифицират обезпокоителни феномени, продължително нерешавани проблеми и нововъзникващи предизвикателства и да се предлагат дългосрочни решения вместо да се реагира кампанийно или с реактивни, а не превантивни, решения. Не на последно място, ние бихме искали тези доклади да събират заедно хората, заети професионално с изследователска дейност и формиране на политики в областта на образованието.

Докладът изследва четири основни сфери и формулира цели, които да се реализират до 2030 година във всяка една от тях:

  • Равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование

ЦЕЛ: Всички млади хора завършват средно образование

  • Резултати на учениците

ЦЕЛ: Всички ученици в България са функционално грамотни

  • Приложимост на образованието

ЦЕЛ: 80% от наскоро завършилите образованието си са реализирани на пазара на труда

  • Образователна макросреда

ЦЕЛ: Образователната система разполага с нужния образователен ресурс, за да гарантира качествено образование за всяко дете

 

Докладът през 2017 г.

1. Равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование

Къде сме през 2017 г.: По данни на Националния статистически институт 2.8% от учениците, започнали учебната година 2015/2016, не са я завършили. По данни на Министерството на образованието и науката 20% от децата от 5 и 18 години не са ходили на училище, въпреки че са били записани. Едва 13% от 15-годишните ученици с нисък социално-икономически статус са показали високи постижения в изследването PISA.

Основна препоръка: ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА РАННОТО ОТПАДАНЕ
Да се продължи активната политика на държавата да предотвратява ранното отпадане от училище и да реинтегрира преждевременно напуснали по устойчив и системен начин. В процеса да бъдат включени директори и учители, които така да разпознаят мярката.

2. Резултати на учениците

Къде сме през 2017 г.: Последното издание на международното сравнително изследване PISA показва, че 60% от 15-годишните ученици са функционално грамотни и могат да четат, пишат и смятат на ниво, което им позволява да се справят с ежедневието.

Основна препоръка: УСТОЙЧИВОСТ НА ПОЛИТИКИТЕ
Да не се правят компромиси с все още установяващата се в момента политика инвестициите в образованието да бъдат обвързани с качеството на образованието, резултатите на учениците и профила на населените места, общности и семейства, които формират тяхната среда. И като общество, и като държава трябва да сме подготвени за инцидентни провали и прояви на недоволство, които могат до доведат до натиск за преразглеждане, което не бива да се допуска.

3. Образователна макросреда

Къде сме през 2017 г.: По данни на Европейската комисия през 2017 г. 61% от наскоро завършилите образованието си българи са заети на пазара на труда. По данни на Евростат през 2016 г. 25% oт българите между 20 и 34 години попадат в категорията NEETs – те не работят, не учат и не се обучават.

Основна препоръка: ПОДКРЕПА КЪМ ПИЛОТНИТЕ ПРОЕКТИ
Очертаващите се добри пилотни проекти в средното професионално образование и най-вече успешните инициативи в сферата на дуалното образование да бъдат подкрепени бързо, масово и устойчиво както от държавата, така и от бизнеса и да се превърнат от примери в стандарти. И все пак: публичният, а не частният интерес трябва да остане водещ при определяне на политиките, насочени към повишаването на приложимостта на образованието.

4. Приложимост на образованието

Къде сме през 2017г.: По данни на Европейската комисия публичният разход за образование като процент от БВП е 4.1% – по-малко от средното за Европейския съюз – 4.9%. Резултатите и постиженията на образователната система са значително по-слаби от средните за ЕС. Недостигът на учители в системата е осезаем: по данни на синдикат „Образование” делът на млади учители до 34 години в системата са под 10%.

Основна препоръка: МЕРКИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ НА МЛАДИ ХОРА В ОБРАЗОВАНИЕТО
Необходимо е прилагането на редица мерки за привличане и задържане на млади хора в образованието, които да съпътстват увеличаването на заплащането в системата. Те биха могли да включват улеснен достъп до учителската професия и осигуряване на менторство и подкрепа за младите учители.