И днес Никола Добрев е пристигал на работа около 9:30, както всеки ден. На влизане в офис сградата на КЦМ между Асеновград и Пловдив, той вижда десетина момчета, “нахлупили каски”, които влизат на територията на Комбината за цветни метали. Те са ученици, стажанти в предприятието и Добрев се замисля: “от тези десет, трима трябва да останат при нас”.
75-годишният предприемач от няколко години вече не се занимава с оперативното управление на огромната фирма с оборот от над 600 млн. лв. за 2016 г. Той е нейн основен собственик, дълги години я е управлявал, включително и преди промените. Днес Добрев е председател на Съвета на директорите на фирмата и работи по стратегически проекти. Той е и един от първите бизнесмени в България, които не само осъзнават, че връзката между образование и бизнес е скъсана, но и прави нещо по темата.
Стажанти-ученици с каски влизат в КЦМ системно и редовно още от 2005 г., много преди дуалното образование да пробие в българските училища. Причината: “Усетих, че губим средното равнище на кадрите – казва Никола Добрев. – Тогава, където и да бръкнеш, имаше мениджъри, но не и оператори”. А КЦМ, един от най-големите производители на цветни и благородни метали в Източна Европа, има нужда и от механо- и електрошлосери например, не само от управленски кадри.
Затова Добрев, “реализирал се визионер”, по думите на хората, които го познават, се среща с тогавашната директорка на професионална гимназия “Иван Асен II” в Асеновград. Любопитният детайл: това всъщност е бившият техникум по цветни метали в Асеновград, който е създаден през 60-те години, малко след комбината, именно за да го захранва с кадри.
Добрев среща една директорка, “обезверена от качеството на учениците”. Тя не е ентусиазирана, но все пак възприема идеята КЦМ да има свои три паралелки в професионалната гимназия. Учениците в тях взимат своята порция “занаят” след часовете, допълнително от задължителната програма, която така или иначе не може да бъде променяна. Всичко това струва на КЦМ около 200 хил. лв. годишно. В тях се включват хонорарите за учителите, стипендии за ученциите, лятна академия и скъпа техника, на която гимназистите се учат.
Teзи 200 хил. лв. годишно са застраховката “кадри” на КЦМ, за да няма компанията проблем с недостига на хора. В цялата холдингова група работят около 2000 души, в самия завод служителите са около 1300. Текучеството е малко. Никола Добрев казва, че годишно има нужда от 25-30 нови служители. Те идват като “естествени попълнения” от 70-ученика в трите КЦМ-паралелки в професионална гимназия “Иван Асен II”.
В началото на проекта с гимназията директорката й има опасения, че учениците ще неглижират предмети като български език и математика за сметка на професионалното обучение. Този риск е разпознат и от ръководството на КЦМ, което не позволява балансът да се наруши. Дуалното образование, по принцип, носи и друг риск – че в един бързопроменящ, високотехнологичен свят, обучава кадрите си на умения, които в бъдеще ще се ненужни. “А според Вас каква беше гаранцията за нас на времето? Всичко се развива и човек се учи цял живот,” контрира Никола Добрев.
Той има своето силно мнение за качеството на образованието в България. Според него усилията на компании като КЦМ трудно могат да компенсират отношението към знанието в семйството. “За мен този елемент в нашето общество е слаб – отношението към честния труд и образованието, а не към далаверата,” казва той. Към това той добавя “неглижирането на учителската професия”. Според него “учителите получават ниски заплати и работят в лоши условия”.
Добрев подчертава, че не е специалист, но според него “качеството на образованието и изискванията в училище трябва да се променят”. В резултат бизнесът, който очаква качествените кадри да излизат от училище, трябва да се спасява сам. В същото време програми като тази на КЦМ помагат и на икономиката и обществото като цяло. В крайна сметка трима от десет трябва да останат. Но останалите седем са достатъчно подготвени да продължат напред с пълни сили.