Какво разказва през 2017 г. Атанас – героят на мониторинговия ни доклад
Атанас е наистина добре. Той вече е петокласник, прекарал е лятото, четейки – цял сборник за Хитър Петър и още три книги с приказки. Играл е с децата в махалата, не много обаче – той не се разбира особено с тях. Също през лятото, както се беше заканил преди година, бащата на Атанас е заминал за “друга държава” – за Германия.
Атанас е пораснал малко и ни посреща в училището си. През есента на 2016 г. срещнахме ученикa и неговото семейство за първия ни мониторингов доклад на българското образование. Момчето разказа за някои притеснителни тенденции – например, че само половината от 24-те деца, записани в класа му, идват на училище. Че само двама негови съученици наистина внимават в час.
Идеята да проследим пътя на Атанас през системата на образованието в докладите ни, се роди бързо. Той е едно Изключение в едно средностатисическо българско училище. То се намира в средноголям град, а ако искате метафората да е пълна – той се намира съвсем близо до географския център на България. Атанас живее в ромската махала, баща му има завършен осми клас, майка му, днес на 26 години, – шести. Тя напуска училище, защото се омъжва.
Атанас е завършил четвърти клас “без нито една двойка”, както той бърза да отбележи. Всъщност е имал само петици и шестици и една четворка за годината – по английски. Ученикът казва, че чете трудно на английски, не може да разбере задачите и тестовете. Парадоксално, в класа обаче има само един ученик, за който Атанас казва, че е по-добър от него по английски: “Лили е най-добра, само тя разбира задачите и ги решава”.
През 2017 г. се срещаме няколко седмици след началото на новата учебна година. Говорим си в кабинета по информационни технологии. Това е нов предмет за Атанас. В него той и неговите съученици петокласници се учат “как да работят с компютри и се забавляват”.
Класът на Атанас вече е от 31 деца, като той казва, че от тях половината не идват на училище въобще. От останалите, една половина не слуша в час. С други думи дори и броят на учениците да се увеличи, тенденцията половината да не внимават в час се запазва. “Те викат, пеят, а когато госпожата се обърне, за да пише на дъската, стават, започват да се закачват и играят кючек,” казва Атанас. Реакцията на госпожата – наказва ги или ги гони от час. Това не се случвало във всеки час, но достатъчно редовно, за да се смутят онези деца, които искат да учат.
А Атанас обича да слуша госпожата, винаги седи на първия чин, защото от там може да гледа към дъската. Toй най-много обича три предмета. История и цивилизация – “там учим как са живели праисторическите хора – в пещери”. Човекът и природата – “госпожата ни учи интересни неща, показва ни за атомите, за формата на телата, масата”. Третият е информационни технологии.
Последното звучи логично. Атанас и неговите съученици влизат в поколението, което расте с технологиите – т.нар. digital natives. Той самият например е в постоянна връзка с баща си в Германия – чрез Messenger – услугата за чат и разговори на Facebook. В малките български градове да си в далечна връзка с родител е познат сценарий.
Ходенето на гурбет, миграцията са част от живота на децата там. Атанас разказва за Гошко, негов съученик от първи и втори клас. “След това те отидоха в друга държава и се върнаха през лятото. Гошко е от горната махала, не го виждам често, но го питахме дали ще идва на училище. Той каза, че няма да идва, не иска.”
При това в града на Атанас безработицата не е чак толкова голяма. В цялата община тя е 9.8% (данните са за 2016 г. на Института за пазарна икономика). В класа му всички деца имат родители, които работят – или в “кабелите”, или в “кашкавала”, както обяснява той. Първото, очевидно е заводът за кабели край града, в който на минимална работна заплата работи майка му. Второто, по описанието, би трябвало да е цех за млечни продукти.
Доходите все пак са ниски. За махалата Атанас е изключение и в друго отношение. Той е едно дете, при това с родители, които са убедени, че образованието му е най-важното за неговото бъдеще. “Майка ми постоянно ме стяга да си пиша домашните,” казва петокласникът. А баща му? “В месинджъра винаги ми казва да нямам двойки и да съм полсушен в час.”