Софийското 90-о СУ e пример за “комплексно” иновативно училище – резултатите вече се виждат
Жилищен квартал “Люлин” в София със сигурност е едно от последните места в България, които общественото съзнание би асоциирало с думата иновация. 90-о СУ “Ген. Хосе де Сан Мартин” във втори микрорайон обаче опровергава мита вече няколко години наред. Днес училището е пример за приложени на практика иновации в началното образование – и като форма и като съдържание.
В него ни посреща аржентинското знаме (заради патрона – борец за свобода в Латинска Америка), стриктен охранител, щастливи деца, които тичат из зеления двор и една директорка с четири смартфона на бюрото. Единият е личният, другият – за вътрешната група на училището, третият – за групата на директорите. Последният е забравен от ученик в час.
Така или иначе Емилия Иванова – приветливата, последователна и напредничава директорка – общува много. Предвид идеите и иновациите, които заедно с екипа си тя е приложила в училището, през годините Иванова е трябвало да убеди много хора по веригата. Нейните колеги, разбира се, са първи. “Целият проект беше направен като колективно усилие на учителите, казва Иванова. Те много естествено бяха правили своите малки опити през годините. Не се наложи да ги убеждавам, не си казахме – искаме да станем иновативно, за да си сложим една значка. Искаме да използваме тази възможност, за да направим нещата така, че да са по-удобни за учениците, за родителите, а и за нас”.
Тези процеси започват да се случва няколко години преди през 2017 г. 90-о СУ официално да бъде включено в списъка с иновативни училища на МОН. Eдин пример – в начален етап там няма учител и възпитател, както по принцип, а двама класни ръководители. Единият поема българския език и хуманитарните предмети, другият – природо-математическите. Това, според директор Иванова, повишава качеството на образованието и премахва феномена с неглижирането на възпитателя.
Емилия Иванова формално става директор на 90-о СУ през 2005 г., но веднага след това поема ръководството на българското училище в Братислава. Остава там три години и казва, че на практика е в 90-о от 10 години. Времето, прекарано в Словакия, определено оставя своя отпечатък. Там тя участва в клуба на директорите и обменя много опит с колегите си. По същото време в Словакия се обсъжда новия образователен закон в страната.
“Тогава всичко се обсъждаше, включително с родителите – какви ще ни бъдат учебните планове, какви часове за избираема подготовка да има, казва Иванова. Най-големият фокус на падна върху предварителното обсъждане, имаше много спорове и дискусии, различни мнения. Но веднъж взето едно решение, всеки започваше да си спазва ангажиментите. Нямаше пост-фактум мрънкане и коментари. Това за мен беше много ценен опит и ме наведе на мисълта, че нещата могат да се случат така и тук.”
Вече в България, Иванова започва да прилага натрупания опит и идеи. Започва с обновяване на материалната база – което личи и до днес. Заедно с екипа ѝ променят учебните планове и програми. Променят дължината на часовете в начален етап – някои са по 20 минути, друго – по 90. Всяка сутрин започва с “енергиен старт”, на обяд има “блок релакс”, в който учениците лягат на постелки и са в тишина – “за да изчистят емоцията от първата част на деня и да работят също достатъчно интензивно следобед”, по думите на директорката.
В края на учебния ден в началния етап, в 90-о ОУ има предвиден час, наречен “Зони за подпомагане”. В него децата, разбрали повече от учебния материал за деня, помагат на тези, които усещат, че не са. Ролите са динамични – децата могат и да помагат и да му бъде помагано.
Родителите нa децата няма как да не са доволни – така домашните обикновено са написани и няма нужда от много допълнително помощ вкъщи. “Това много повиши доверието в нас”, казва Иванова. “Драмата” с раниците също е решена – в 90-о учениците от 1-и до 12-клас имат шкафчета и оставят нещата си там през седмицата.
Иновациите в началното образование вече се насочват и към 5-и клас, а след година-две подходящите ще се насочат и към горните класове. Количествените резултатите също са налице – 90-о показва най-силните показатели във външните оценявания в цял “Люлин” (който по брой жители може да се нареди сред петте най-големи града в България).
За Емилия Иванова обаче качествените резултати са по-важни. “Отсъствията намаляха, казва тя. Родителите казват, когато са болни искат да идват на училище, защото не искат да пропуснат енергийния старт, например. За мен това са още по-ценните индикатори, че наистина нещата се случват.”