В един задушен августовски ден група майстори се суети около СУ „Васил Левски“ в Девня, на 30 километра от Варна. Сградата на училището се санира, но 35-градусовата жега не помага на ентусиазма на работниците. Паралелно обаче в една стая до директорския кабинет тече оживена дискусия. За училището тя е по-важна от външната промяна. На срещата се говори за бюджета, който трите големи работодателя в Девня отпускат на СУ „Васил Левски“, за да поддържа то професионалната паралелка „Електрообзавеждане на производството“ след 8-и клас през учебната 2018/2019 г. Подкрепата стартира година по-рано – със създаването на две професионални паралелки със специалности „Електрообзавеждане на производството“ и „Автоматизация на непрекъснати производства“.
Инициативата за новите паралелки е на най-големия производител на цимент в България – „Девня Цимент“. Община Девня обявява подкрепата си за проекта, в него се включват и другите две големи компании в града – производителят на калцинирана сода „Солвей Соди“ и торовият завод „Агрополихим“.
Обединението на сили на толкова много заинтересувани лица, които са и конкуренти по отношение на кадрите, е това, което прави примера на Девня толкова важен за българското образование. Юра Драганова, директор „Човешки ресурси“ в „Солвей Соди“, казва: „Образованието има нужда от подкрепа. Като инвестираме в тези паралелки, ние даваме професия на децата. Да, една част от тях може да се реализират при нас или при нашите подизпълнители. Но дори и да не се случи така, това са професии, които се търсят изключително много у нас и в чужбина“.
Драганова е тук заедно с директора на училището Георги Петков, заместник-кмета на Девня Донка Йорданова, Гергана Колева – ръководител отдел „Човешки ресурси“ на „Агрополихим“ и още представители на училището. Образование България 2030 разговаря с тях за важността на проекта, темата за бюджета ще се обсъжда, след като ние си тръгнем. От фирмите не разкриват детайли за инвестираните суми. Важен е резултатът – всички участващи страни се включват: компаниите финансират ремонта и обзавеждането на кабинетите за учебните практики на новите паралелки, осигуряват стипендии за учениците и храната им в стола. Общината помага с транспорт и униформи.
Гергана Колева от „Агрополихим“ казва: „Включихме се заради липсата на кадри. Но за нас също така беше важно проектът да се реализира в Община Девня, все пак ние сме активни именно тук“. Опцията Варна също е била валидна – там, оказва се, също няма професионална гимназия с подобни паралелки.
Това отвежда екипа на училището в Пловдив, „за да вземем добри практики, въобще да видим откъде да започнем“, обяснява директорът Петков. Той признава, че ако не е била инициативата на трите местни гиганта, СУ „Васил Левски“ е щяло да запази посоката на профилиране, в която има традиции. „Но ние виждаме, че за тях няма реализация. После следват регистрации в бюрото по труда, чужбина…“
Дали новата посока към професионални паралелки ще бъде ефективна за обществото и за компаниите в Девня, ще стане ясно чак след като първите ученици, завършили новите паралелки, намерят реализация. Това ще рече след поне три години. Дотогава обаче можем да вземем уроците и обратната връзка от процеса на изграждането на новия профил на училището. „Не ни беше предоставен стандарт какво трябва да има в кабинетите за практика – казва Юра Драганова. – Също така за нашите инженери беше абсолютно непонятно защо по програма в държавните образователни изисквания има толкова много остарели неща.“
Всички споделени трудности не са неразрешими, особено като се има предвид устремеността на ангажираните в проекта страни. Да имаш три от най-големите компании в България в една малка община с население 10 хиляди жители е голямо богатство. Още по-голямото богатство е тяхното обединение за по-приложимо образование. Ако примерът от Девня бъде последван и от още български общини, това вече ще е безценно.