2020 г. е специална година за всички заинтересовани страни в образованието, а и за образователната реформа като цяло. Тазгодишните държавни зрелостни изпити се проведоха в условията на специфична противоепидемична обстановка, заради която обучението на учениците доби изцяло нови форми за последните няколко месеца. Годината се отличава и с друга особеност. Завършващите зрелостници са последният випуск, чийто изпитен формат на матурите се базира на „стария“ начин на оценяване на резултатите на учениците, т.е. с фокус върху натрупаните предметни знания, а не върху техните компетентности.
Какви са резултатите
В сравнение с миналата година, тазгодишните резултати на държавните зрелостни изпити безспорно са по-високи. Средната оценка на дванадесетокласниците на матурата по български език и литература е 4,20, а на втората задължителна матура – 4,84. За сравнение през 2019 г. те са били съответно 4,06 и 4,67. Отличните оценки се увеличават с 4% в сравнение с 2019 г., а слабите оценки намаляват.
| 2019 | 2020 | Δ | |
| Брой ученици на матура по БЕЛ | 49 341 | 45 616 | – 3725 |
| Брой отлични оценки по БЕЛ | 5062 | 6283 | + 1121 |
| Брой слаби оценки по БЕЛ | 4032 | 3764 | – 268 |
Това подобрение обаче е твърде незначително и не може да демонстрира, че резултатите на зрелостниците значително се повишават. То би могло да се дължи на съкратения изпитен материал, както и на разлики в трудността на изпитните формати. Не без значение е и използваната скала за оценяване. Учениците успешно преминават изпита с оценка от 2,67. Това демонстрира твърде ниски очаквания за постиженията на учениците и деформира цялостния анализ на техните резултати. Министерството на образованието и науката припознава този проблем и направи заявка за промяна на скалата за оценяване на държавните зрелостни изпити от 2022/2023 учебна година.
Въпреки слабото подобрение на резултатите на дванадесетокласниците от матурите спрямо миналата година, тенденцията в постиженията на зрелостниците през последните 10 години остава една и съща.
Средният успех на дванадесетокласниците на матурата по БЕЛ за 2020 г. от 4,20 е почти колкото и средния успех на завършващите от 2010 г. насам – 4,24. Въпреки че през годините се наблюдават както по-добри, така и по-лоши резултати, тенденцията зрелостниците да постигат среден резултат около добър 4 остава непроменена.
Това повдига въпроса защо на фона всички мерки, които бяха предприети за повишаване резултатите на учениците от 2015 г. насам, все още не се наблюдава значителен напредък? Сред тях са увеличението на възнагражденията на учителите, прилагане на мерки за обхват и задържане на учениците в училище, стимулирането на иновациите в образованието и поставянето на акцент върху компетентностния подход. Разбира се, отговорът на този въпрос е сложен и многопластов, а постиженията на учениците се влияят от фактори, които не са само образователни. Това обаче не следва да намалява очакванията към успеха на образователните политики.
Намериха ли място компетентностите в матурите през 2020 г.
Анализа на Министерството на образованието и науката показва, че зрелостниците се справят добре с кратки задачи, фокусирани повече върху предметното знание, отколкото върху ключови умения, като напр. осмисляне и извличане на информация от текст.
Има и формално обяснение за това. Випускът, завършващ XII клас през 2020 г. се е обучавал по „старите“ учебни програми. Те поставят фокус върху усвояването на предметни и фактологични знания. Затова и форматът на държавните зрелостни изпити тази година все още не е изцяло променен. Той изисква от учениците да демонстрират повече знания, отколкото умения за практическо приложение на знанията, за критично мислене и креативност.
Какво очакваме в бъдеще
С влизане в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. беше поставено началото на реформата към компетентностен подход на обучението в училище. Това наложи разработването на нови учебни програми. Те поставят по-силен фокус върху развитието на компетентности (знания, умения и отношения), а не само на предметно знание.
През 2022 г. учениците, които ще завършат XII клас ще бъдат първите зрелостниците, които са се обучавали по обновените след приемането на Закона за предучилищно и училищно образование програми.
Тогава се очаква и изпитния формат на държавните зрелостни изпити да оценява компетентностите на учениците да се справят с практически задачи и да използват знанията си за разрешаване на проблеми от живота.
Проведените от нас проучвания обаче показаха, че дори обновените учебни програми все още са твърде силно фокусирани върху формирането на фактологични знания и по-малко върху уменията на учениците, а форматът на матурите и националните външни оценявания се променя с твърде малки и бавни стъпки.
В заключение, подобрението на резултатите на зрелостниците на матурите през 2020 г. спрямо предходната година все още не показва, че образователната реформа е постигнала желаната дългосрочна промяна. Необходимо е допълнително време, за да се определени дали с новите учебни програми и изпитни формати дванадесетокласниците ще повишат значително постиженията си и ще придобият компетентности за успешна реализация.
Също е важно да имаме предвид, че промяната в учебните програми и форматът на изпитите са само част от редицата мерки, които бяха или се очаква да бъдат предприети за повишаване постиженията на учениците. Обществото очаква те да дадат отражение и върху резултатите на учениците на матурите и на националните външни оценявания. Съществен ефект обаче все още липсва.
Скала за оценяване на матурите от 2008 г. насам
| Оценка | Точки |
| СЛАБ 2 | до 22,5 т. вкл. |
| СРЕДЕН 3 (3,00 – 3,49) | 23 т. – 40,5 т. вкл. |
| ДОБЪР 4 (4,50 – 4,49) | 41 т. – 58,5 т. вкл. |
| МНОГО ДОБЪР 5 (4,50 – 5,49) | 59 т. – 76,5 т. вкл. |
| ОТЛИЧЕН (5,50 – 5,99) | 77 т. – 94,5 т. вкл. |
| ОТЛИЧЕН 6 | 95 т. – 100 т. вкл. |