Темата за ключовите компетентности и тяхното развитие в класната стая продължава да бъде на дневен ред за всички заинтересовани страни в образованието. Ето защо подготвихме няколко статии, с които да проследим развитието на актуалните промени и добрите практики, касаещи прилагането на компетентностния подход в училище. Вярваме, че те ще бъдат от полза както за училищните екипи, така и за експертите, управляващи образователните политики.
Интегрираните изпити. Ще доведат ли до желаната промяна?
С публикуването на резултатите от тазгодишните национални външни оценявания за 7 клас, Министерството на образованието и науката обяви намеренията си да промени изпитния формат на НВО за 4, 7 и 10 клас. Предложението на МОН е националните външни оценявания да бъдат провеждани във формат на интегриран изпит.
Какво представлява интегрираният изпитен формат
Интегрираният изпит оценява знания и умения от няколко дисциплини, които са взаимосвързани. В рамките на самия изпит дисциплините не са изолирани една от друга. Те са комбинирани по начин, който измерва знанията и уменията на ученици по различни учебни предмети за разрешаване на даден проблем или житейска ситуация. Интегрираният изпит може да бъде провеждан както в тестови формат, така и чрез т.нар. „формиращо оценяване“ (чрез разработването на проект, продукт и др.).
Какво предлага Министерството на образованието и науката
Предложението на МОН е от учебната 2022/2023 г. учениците в 4, 7 и 10 клас да държат интегриран изпит в тестови формат по хуманитарни и по природни науки. Изпитът по хуманитарни науки ще оценява компетентностите на учениците по български език и литература и по обществените науки. Този по природни науки ще обединява математика и учебни предмети като химия, физика и биология.
Как ще въздейства тази промяна върху системата
Въвеждането на интегриран формат на националните външни оценявания е дългоочаквана и положителна стъпка за редица представители на заинтересованите страни. Ползата от използването на такъв подход за оценяване на резултатите на учениците е добре обоснована от научни и експертни организации в световен мащаб. Този формат в много по-голяма степен отговаря на потребностите на бизнеса за квалификацията и уменията на неговите служители.
Тази промяна ще създаде условия обучението на учениците да бъде фокусирано и върху знания и умения от други учебни предмети като: биология, химия, физика, история и география. Така повече ученици ще придобиват компетентности от различни области, важни за тяхната професионална реализация и за бизнеса.
„От 1-ви до 12-ти клас установявам, че децата нито един път не са измервани какви умения имат по физика, по химия, по биология, по природни науки, по хуманитарните науки. Ние измерваме само два предмета и тормозим само два типа учители – математиците и преподавателите по БЕЛ. Ето това е едно от нещата, които според мен трябва да се променят. Те казват „много ще им станат изпитите“ – това са оплаквания. Нали трябва да видим как се развиват по тези науки.“
–Директор на училище
„Представям си формата на националното външно оценяване като PISA. Много директори протестират, че част от материала по природни науки в осми клас не се взимал, че не било коректно това да присъства в изпита. Това няма значение. Дори да не си взел даден материал, дори никога да не си го учил, така е структуриран тестът, че ако имаш основата по тази наука, можеш да отговориш. Училището ти е създало някакво знание, което ти позволява да имаш разбиране за тази наука, така че да можеш да си решиш теста.“
–Експерт от гражданския сектор
Ефективното разработване и провеждане на подобен формат обаче изисква образователната система да е добре подготвена. За да се проведе интегриран изпит, учебните програми трябва да дефинират очакваните резултати от обучението на учениците на база на предметни области, а не на база отделни учебни предмети, както досега. Учителите следва да могат да преподават чрез методи, които се базират на интегрирането на знания и умения от различни дисциплини. Това означава цялостният модел на преподаване, подготовка на учителите, взаимодействието им в училище, както и на класно-урочната система, която познаваме досега, да бъде променен.
Интегрирани изпити – част от препоръките на „Образование България 2030“
През 2019 г. сдружение „Образование България 2030“ проведе проучване, което идентифицира мерки, гарантиращи, че учениците ще завършват училище с ключовите компетентности, необходими за успешната им реализация.
Част от мерките, които разгледахме бяха:
- Обединяването на отделни учебни предмети в предметни области;
- Въвеждането на изпитен формат, който да измерва компетентности по примера на PISA;
- Увеличаването на броя дисциплини, по които се държат национални външни оценявания.
Според проучването обединяването на повече предмети в една област ще позволи учениците да осъзнават и използват връзките между отделните предмети. Този подход ще послужи и като естествен трансфер на знания и умения от една дисциплина в друга, което стои в основата на придобиването на някои от ключовите компетентности.
Относно формата на националните външни оценявания, според проучването преминаването към тестове и формати, които на концептуално ниво се доближават повече до PISA, e стъпка в правилната посока. Интегрираният изпит в по-голяма степен може да измерва ключови компетентности на учениците да комбинират и прилагат знания от различни дисциплини в реални житейски ситуации.
Добавянето на учебни предмети от сферата на хуманитарните (история, география) и точните науки към националните външни оценявания ще засили фокуса на образованието именно към онези науки, които са определящи за формирането на умения за успех в 21-ви век. Това са граждански и социални компетентности, компетентности по природни науки и други. Проучването ни показва обаче, че обществената подкрепа за тази промяна не е невъзможна, но е труднопостижима.
В заключение, въвеждането на интегриран изпитен формат на националните външни оценявания само по себе си е стъпка в правилната посока. За да се направи ефективно обаче, следва да се предприемат и други ключови промени. Те касаят учебните програми, подготовката на учителите, методите на преподаване и цялостния модел на обучение в училище. Надяваме се, че Министерството на образованието и науката ще въведат промени и в тези важни аспекти от системата, не само във форматите на националните външни оценявания.
Поредната недомислица на МОН! Не знам за кого е новина това, но образователната система в България не функционира! Мога да го кажа от първо лице, като родител на дете, минало през НВО 7 клас през 2019г. Родителите са принудени да попълват грандиозните пропуски на училищното образование с уроци при частни учители, школи и т.н. Има солидна, пралелна, частна образователна система, която сме принудени да използваме и захранваме, ако искаме да осигурим добри резултати на НВО на децата си. Няма да ви пиша какво ми е струвал като средства отличния бал на детето ми, който беше постигнат не благодарение на, а въпреки училищното образование, но цифрата е впечатляваща. Пиша всичко това, защото е явно, че служителите на МОН живеят в измислен свят, в който проблеми няма или не искат да ги видят. Това недомислено предложение, пречупено през действителността, означава само едно – да се включат и учителите по останалите предмети в огромната, платена и паралелна образователна структура и още плащане на такси за извънкласно образование на децата ни, още извънкласно време, в което да тичат по уроци и т.н. И още нещо -шокиращо е как каруцата върви пред коня – промени в образователната система няма, но ще променяме формата на тестовете… и какви очаквате да са резулататите?! Пак повтарям – НВО не дава оценка на образователната система или дава – но само в частта със слабите резултати. Аз не познавам дете, което е успяло да постигне отличен резултат без да се е подготвяло допълнително. Поставете си тези въпроси, преди да тръгнете да правите подобна промяна, защото без адекватен инструментариум за подготовка на децата, нямате морално право на подобна стъпка!