Традиционно ежегодният доклад на Европейската комисия за образованието и обучението в България се посреща с обществен интерес и дебат. Всяка година докладът дава възможност да проследим напредъка в образованието в България, но и да „сверим часовника си“ с останалите държави в ЕС, да откроим успешните политики в образованието и тези, които имат нужда от промяна.
Изданието на доклада за 2020 г. поставя фокус върху дигитализацията в образованието, финансирането на системата, провеждането на обучение в дистанционна форма и модернизирането на образователната системата. В първата част на тази статия – „Българското образование през погледа на Европейската комисия – мониторингов доклад за 2020 г.“ разгледахме как ЕК оценява напредъка ни в дигитализацията и финансирането на системата.
В настоящата статия ще се спрем на акцентите, които Комисията поставя върху процеса по модернизиране на българската образователната система.
Модернизиране на предучилищното и училищно образование
Участие в образование от ранна детска възраст
Пълноценното включване на децата в предучилищно образование е една от основните цели на ЕК. През 2018 г. 15 държави от ЕС постигат заложената цел 95% от всички деца на възраст от 4 години до старта на училищно образование да са включени в предучилищно образование. Сред тях са Латвия, Унгария, Кипър, Германия, Белгия и др. България, заедно с Хърватска, Словакия и Румъния, е сред държавите, които са далеч от постигането на тази цел, но и при които се наблюдава влошаване на резултатите.
Докладът посочва, че през 2015 г. детска градина са посещавали 89,3% от децата в България, а през 2019 г. те са вече 82,4% (при 94,8% средно за ЕС). Този голям спад идва на фона на редица мерки за повишаване на участието в образованието в ранна детска възраст. Сред тях са намаляване на възрастта за задължително записване за детска градина на 4 години, Механизмът за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст (Механизма), финансиране на разходите за такси за част от децата, програми за обучение на родители и др.
Така, според доклада на ЕК за България, „въпреки усилията на компетентните органи участието в образованието в ранна детска възраст е ниско.“
Източник: ЕК
Мониторинговият доклад на Образование България 2030 за 2020 г. „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени?“ разглежда в дълбочина проблема с ниските нива на записване на деца в предучилищно образование. Повече за препоръките ни по темата ще намерите в доклада.
Преждевременно напускане на системата
Докладът на ЕК посочва, че „от 2009 г. насам не е отбелязан съществен напредък“ в преодоляването на преждевременното напускане на образователната система. През 2019 г. 13,9% са напуснали системата преждевременно. Този висок дял е далеч от заложената за България цел от 11% в стратегия „Европа 2020“, както и от средната стойност за ЕС – 10,2%. Отново, въпреки предприетите мерки в рамките на Механизма, национални програми като: „Заедно за всяко дете“, „Успяваме заедно“ и др., няма индикации за подобрение. Според доклада едва 85% от ученици, записани в 12 клас, завършват средно образование, а това е важно за тяхната успешна реализация.
Условия на труд, подготовка и подкрепа за учителите
Един от основните политически ангажименти в образованието от 2017 г. насам е привличане на повече млади и мотивирани учители към професията. За целта възнагражденията на учителите бяха повишени двойно (в сравнение с 2017 г.). Все още обаче половината от учителите в страната са на възраст над 50 години, а 11% от тях – над 60. В същото време не бяха предприети съществени мерки да се подобри подготовката и подкрепата за учителите. Обзорът на ЕК за образованието и обучението за 2020 г. за България посочва, че по данни на Института за изследвания в образованието подготовката на учителите е все още предимно теоретична и по-малко фокусирана върху практиката. В същото време липсва система за подпомагане и подкрепа на учителите за ефективно преподаване в клас (по данни на Световната банка).
Постиженията на учениците и техните компетентности
Докладът на ЕК поставя акцент и върху слабото представяне на българските учениците по четене, математика и природни науки на международното изследване PISA 2018. Според доклада
процентните стойности за учениците, показали слаби резултати, са сред най-високите в ЕС и са двукратно по-големи от средните стойности за ЕС (22,5 % по четене, 22,9 % по математика и 22,3 % по природни науки).
По данни на ОИСР почти половината от 15-годишните ученици в България не притежават основни умения по четене, математика и природни науки. В същото време намалява делът на българските ученици, които постигат най-високи резултати в изследването PISA – 2% по четене и по природни науки и 4% по математика.
Изследването PISA показва още нещо много важно. Постиженията на учениците в България продължават да зависят силно от произхода на учениците. Учениците с по-благоприятно социално-икономическо положение постигат значително по-високи резултати от своите връстници в неравностойно положение.
Този проблем, както и проблемът с ниската степен на функционална грамотност сред 15-годишните ученици в България, е детайлно разгледан в мониторингов доклад 2020 на образование България 2030 „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени?“.
Според доклада на ЕК образователната система в България продължава да не премахва неравенствата между учениците. Училището допринася най-много за учениците, чийто майчин език е български, които се обучават в общообразователни училища и чиито родители имат по-висока степен на образование и по-малко за ученици, чийто майчин език е ромски или турски, които се обучават в професионални училища и чиито родители имат по-ниска степен на образование (по данни на Световната банка).
Докладът на ЕК посочва и че въздействието на Covid-19 води със себе си риск неравенствата в образованието да се увеличат още повече. Според доклада 11% от учениците не са се включили в обучение от разстояние в електронна среда заради липса на достъп до интернет или устройство.
Модернизиране на професионалното образование
Докладът на ЕК дава положителна оценка на професионалното образование и обучение. ЕК поставя фокус върху мерките, които са предприети, за да се насърчи развитието на дуалното обучение, сред които и старта на проект „Подкрепа за
дуалната система на обучение“, устойчивото взаимодействие между бизнеса и училищата, актуализиране на стратегията за професионално образование и обучение и др. В резултат, по данни на ЕК, повече ученици избират да се обучават в професионални училища (52,8%) в сравнение с 2018 г. (48,4%) и повече млади хора, завършили професионални училища, се реализират успешно на пазара на труда скоро след завършване (73,5%).
Модернизиране на висшето образование
Докладът на ЕК поставя силен фокус и върху реформата и тенденциите във висшето образование. В своя анализ Комисията отчита предприетите досега мерки за подобряване на приложимостта на образованието за пазара на труда, но добавя, че в условията след Covid-19 те трябва да бъдат надградени.
Безспорно реформата във висшето образование е важна стъпка в правилната посока. Чрез нея се заложиха по-високи стипендии за подкрепа на студентите, обучаващи се за професии в областта STEM (науките, технологиите, инженерството и математиката), премахна се таксите за обучение за студентите, обучаващите се в осем области на професионално обучение и в осем защитени специалности. В същото време финансирането на висшите училища беше по-силно обвързано с предлаганото качество и с реализацията на студентите.
Вече има видими индикации, че повече младите хора избират да се обучават в специалности, за които има търсене на пазара на труда като педагогика, ИКТ и медицина. Въпреки това все още е нужно тези специалности да се популяризират и да привличат повече млади хора. На фона на общия спад на броя на студентите с всяка година, това изглежда като още по-трудна задача.
Според ЕК, през 2019 г., в резултат на демографските процеси броят на българските студенти е намалял с 21% спрямо 2014 г. За сметка на това все повече чуждестранни студенти избират да се обучават в български университети. През 2019 г. те са 8% от всички студенти в България.
Завършването на висше образование обаче все още е силно обвързано с произхода на младите хора. Според ЕК едва 42,8% от най-бедните ученици завършват университет в сравнение с 83,3% от връстниците им с по-добър социално-икономически статус. Докладът посочва също и че от 2009 г. насам няма съществена разлика в дела на завършилите висше образование. През 2019 г. едва 32,5% от хората на възраст 30 – 34 години имат висше образование – дял, който в стратегията „Европа 2020“ България си беше заложила да увеличи до 36%. Както и останалите ключови цели за образованието обаче, и тази показва, че редицата предприети мерки за подобрение все още не дават резултат.