В 15 СОУ в софийския квартал „Надежда” учат 438 ученици, сред тях има деца от виетнамски и китайски произход, деца на бежанци от Близкия изток. „Отношенията между тях са толерантни – казва директорката Ваня Минева. – Няма конфликти, децата по-скоро си помагат едни на други.“ Има и нещо друго, освен доброто им поведение, което обединява учениците – някой почти винаги ги следи.
В училището има различни камери. Осем наблюдават само двора, те са инсталирани от Столична община и се следят както в нейния център за наблюдение, така и при портиера на училището. „Това ни помага да сме подсигурени, когато няма жива охрана, казва директорката Минева. Бездомните и наркоманите се плашат от камерите”.
Самото училище пък е инсталирало камери в коридорите. Te според директорката помагат в друг аспект – за превенция на сблъсъци между учениците. Oт дълго време не е имало конфликти в коридорите. „Учениците не се сблъскват в училище, защото се страхуват oт камерите,” казва директорката.
Други камери са инсталирани в осем от класните стаи. Това от своя страна е инициатива на Министерството на образованието и науката. Камерите са поставени в кабинетите, където се провеждат държавните зрелостни изпити. Те се наблюдават в реално време. „Камерите виждат всичко, казва Минева. Ако детето е преписвало, ако някой му е пречил, за да не може да се представи добре. Всичко се вижда.”
15 СОУ е повече от едно обикновено училище. Личи си, че директорката и екипът наистина полагат много усилия за успехите на учениците си. Резултатите на матурите се покачват, миналата година 15-о получи статут на иновативно училище. Кабинетът на директорката блести и е подреден безупречно, всъщност както и цялото училище. Педагогическият съвет и комисията за противообществени прояви функционират добре, Mинева казва, че самите учители толкова са развили способностите си като психолози, че „усещат децата”.
Защо тогава камери? „За да сме по-сигурни, отговаря директорката. Заради агресията, която е нещо страшно и преди я нямаше.”
Самата тя преподава философия. Питаме я за моралния аспект на видеонаблюдението. Tя отговаря, че притеснителните й колеги определено имат проблем с камерите в класните стаи. „Aз не съм чувала в някоя професия някой да е наблюдаван 24 часа, това е добре само за работодателя”. Но училището е задължено да ги ползва по време на зрелостните изпити.
Любопитното е, че в 15 СОУ – за щастие – камерите изключително рядко се ползват активно. Минева разказва само за един случай, в който баща е бил убеден, че скъпата шапка на детето му е била открадната. Той настоял да бъдат прегледани записите от класната стая, прекарал часове, взирайки се в мониторите. Накрая чистачката намерила шапката, изгубена в един от кабинетите.
Родителите играят важна роля в дебатите по въпроси, свързани с образованието в България, даже понякога и твърде голяма. Такъв е и случаят с видеонаблюдението. Директорката на 15 СОУ разказва, че прекарва много време в разговори с родителите, но често те пристигат афектирани в училище, когато детето им се е провинило за нещо. „Те се опитват да защитят децата си, но аз знам, че те са се провинили. Тогава обяснявам, че ние – родители и учители сме от едната страна на барикадата и трябва като съмишленици да работим за най-доброто на децата.”
Според Ваня Минева ще мине време, преди българското общество да стане по-добро и по-толерантно.Примерът се дава в нейното училище, където българските деца помагат постоянно на тези, чиито майчин език е друг – за да няма изостанали. „Не е добре, че едно поколение израства, знаейки, че е наблюдавано”, казва Минева.
Това, което тя не казва, но става ясно, е, че от самите представители на това поколение, а и неговите родители и учители, зависи дали ще помогне агресията в училище да бъде овладяна – а с това и натискът, всяко негово действие в училище да се следи.