Какво се случва с героя на мониторинговия ни доклад – и в класа му – през 2018 г.
Някъде наблизо в махалата някой слуша чалга много силно, по улиците има пушещи мъже, кално е. Събота сутрин е и лелята на Атанас ни посреща на вратата, миейки с маркуч бетонения двор пред семейните къщи. Шестокласникът и братовчедка му са оставени сами вкъщи, майката на Атанас е заминала за областния град да посети баба му в болницата.
12-годишното момче е част от доклада ни още от първото му издание, тогава, през 2016 г., той беше в четвърти клас. Решихме, че ще е наистина интересно, ако всяка година го посещаваме и следим как той минава през образователната система. Защо точно той? Атанас е дете в едно средностатистическо училище, някъде в средата на България, един от трима отличници в клас, в който повечето деца са като него, от махалата.
Той подава ръка, казва, че е добре – „А вие как сте?“. Завършил е и 5-и клас с отличие, е, не пълно, с няколко петици. Разказва, че любимите му и най-силни предмети са човекът и природата, география и история. Затруднява се по български език – „не мога да разбера падежите“, казва той. „По математика задачите са ми трудни, въпреки че учителят обяснява много добре.“
Истинският проблем на Атанас е с английския – също както беше и в разговорите ни в последните години. Всъщност истинският проблем на класа му е с английския. Детето разказва симптоматична ситуация за цялата образователна система в България.
„Часът по английски минава добре, само когато сме по-малко деца. Ако сме повече, тези, които не разбират, говорят много, викат, госпожата вика повече от тях, изхвърля ги, идва директорката и часът свършва. Така не можем да учим.“
Децата, които създават суматохата, са останалите от миналата година. Те, по думите на Атанас, бягат от час, идват рядко, не слушат в клас. Други десет деца от класа му (от 30) пък въобще не идват. „Не знам защо – или просто не искат, или гледат братчетата и сестричетата си, или работят някъде“, казва детето.
И това дори е по-добрият от двата класа – 6а. „В б-клас подлудяват учителите. Много викат, бият се, не слушат – казва Атанас. – При нас децата са по-добри, и те малко не слушат, но като се каже, и спират. В междучасията не викат много, не се закачват, а си говорим.“
Питаме го колко от децата в 5-и клас са преминали в 6-и. „От моя клас минаха всички, без седeм-осем деца. Те така или иначе не идваха на училище“, отговаря Атанас. Припомняме, миналата година в класа му имаше 31 ученици.
В семейството на Атанас също има промени. Когато се срещнахме за първи път, през 2016 г., баща му работеше по строежите в района, а майка му – в местния завод за кабели. През 2017-а баща му вече беше заминал като гастарбайтер в Германия. Днес той се е върнал по строежите към Румъния. Причината – Атанас има малко братче и бащата решава да е близо до семейството си, дори и да става в 6 сутринта и да се връща по нощите.
Атанас казва, че вече чете гладко, но няма какво да чете вкъщи – вече е препрочел всички книги, които има. В училище минават през задължителната литература, а любимият му герой е Малкият принц. Защо? „Защото е много смел и обича своята роза.“
В 6-и клас, Атанас вече казва, че е взел решение какво иска да учи след 7-и клас. Още при първата ни среща питахме родителите му дали са склонни да изпратят отличника си да учи в друг град. Те не изглеждаха очаровани от идеята, явно затова и напълно подкрепят детето си, което е решило да учи в „Сградото“. Сградото? Оказва се, това е Професионалната гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ в Карлово.
Там Атанас иска да учи “за автомобили и двигатели“, в специалността автотранспортна техника, както допълва братовчедка му. Тя вече учи фризьорство в Сградото. Предимството на паралелката, която е избрал Атанас, е, че получаваш безплатна шофьорска книжка. А дали се е замислял да учи в езикова паралелка. „Не – казва Атанас, – езиците малко ме плашат. Сложни са.“