Иван Господинов е един от експертите, които подпомагат МОН по време на извънредното положение. Оценката му за реакцията е положителна.
„Нямаше как да продължим с трета грипна ваканция, трябваше да започнем да учим“ – така 29-годишният Иван Господинов обобщава ситуацията в българските училища на 13 март 2020 г. – петъка, в който коронавирусът доведе до въвеждане на извънредно положение. Според него фактът, че към този ден голяма част от учениците не са били в клас, дава на България много преднина във вземането на решения спрямо останалите държави, защото не здравният фактор бе водещ, а подготовката за дистанционно образование.
От образователна гледна точка решаващо е, че основната тема пред Министерството на образованието и науката (МОН) става учебният процес, а не дезинфекцирането на училищата например. „Интуицията на министър Красимир Вълчев беше добра. Още преди да стане ясно, че става дума за световна пандемия, той реши да рискува, но да не остави учениците без учебна година“, казва Иван Господинов.
Малко преди обявяването на извънредното положение той става част от неформална работна група, в която МОН събира свои образователни експерти, представители на бизнеса, неправителствения сектор, учители и директори. „Тази децентрализирана политика не се случи в много други държави, казва Господинов. Според мен първоначалната реакция на МОН беше много добра.“
Той е един от младата вълна образователни активисти и социални предприемачи, които в последните близо 10 години се застъпват и работят за системни промени в българското образование. Той е участвал в програмата на „Заедно в час“, а в момента е докторант към Католическия университет Айхщет-Инголщат в Германия. Темата на дисертацията му: „Какви са причините българските ученици да не желаят да учат“. Той също така е официалният представител за българския език към Кан Академията, най-мащабният безплатен интернет портал за общо образование в света. От 2011 г. насам Господинов превежда и записва образователни клипове, а днес е председател на управителния съвет на сдружение „Образование без раници“, което популяризира Кан Академията на български.
Богатият опит на „Образование без раници“ в дигиталното образование дава на екипа важна роля в работната група към МОН.
„Първоначално най-належащо беше да разпространим какви са наличните безплатни инструменти и се включихме в частта по информирането на учителите – казва Господинов. – Впоследствие преместихме фокуса си от това към проучване на политиките в други държави.“
Когато го питаме каква оценка би поставил на реакцията на МОН, той отговаря с „много добър 4.5-4.75“. „Беше взето едно отличаващо се в световен мащаб решение да се организира дистанционен обучителен процес, който да наподобява този в класната стая и се даде свобода коя платформа да се използва. Пропуските бяха в подкрепата от вида – изготвяне на наръчници и насоки за учителите относно как да се справят по-лесно с дистанционната педагогика.“
Според Господинов цялостно моделът на дистанционните часове е по-подходящ от наложения в Западна Европа т.нар. home-schooling (домашно обучение). В него материалът за седмицата идва накуп и ученикът сам решава кога да се занимае с него.
„В България щяхме да имаме проблем с домашното обучение, защото няма изградени навици за самостоятелно организирано учене“, казва Господинов.
Същевременно той е впечатлен и от реакцията на българските учители. Според него, независимо от възрастта и афинитета към технологиите, те са приели новия начин на преподаване напълно отговорно и са попълнили пропуските си по отношение на дигиталната педагогика. Тези хипотези тепърва ще трябва да се докажат от оценката на дистанционното обучение, която МОН проведе. Според него най-важното е да отбележим, че българският учител удължи работния си ден, докато европейските му колеги го намалиха до два пъти, и това е показателно за поетата от учителите отговорност в управлението на кризисна ситуация, което е един от прецедентите в световен мащаб.
Разбира се, колкото и адекватни и навременни да са били решенията, кризата води със себе си и неизбежни негативни процеси.
Един от тях ще е по-високият от средния процент на отпаднали ученици през следващите няколко години, когато пропуските на децата със слаб достъп до училище в извънредното положение ще станат прекалено големи, за да останат в час. Също така профилът на тези ученици ще е по-различен от традиционния.
Освен това решението учебният процес да продължи дигитално се е отразило и на „психиката на децата, които не са били толкова изолирани. Ученето в България е било по-приятно, най-малкото защото сме били всички заедно – учители, ученици и родители заедно преживяхме кризата, колкото и да ни беше трудно и неприятно“, казва Господинов. В повечето държави по света учениците бяха изолирани с домашните си работи, които получават по пощата и съвсем не видяха на екран учителите си или съучениците си.
Истинският успех на българския модел на дистнационно обучение според Господинов е, че „съхранихме човешкия елемент в дигиталната среда, доколкото можахме. Защото светът си постави други приоритети, а ние даже не разбрахме, че полагаме повече усилия да не изоставим учениците си от почти всеки друг народ на планетата за този период“.