За Божидар Нейчев от PwC ключът към модерно образование е в постоянното учене.
Като малък Божидар Нейчев, съдружник в PwC България и ръководител сделки за Югоизточна Европа, е искал да стане учител. Логиката му е била желязна – така, обграден от млади хора, винаги ще се чувства млад и ще е в час с времето. Вместо това става консултант – „нещо като учител на бизнеса“, както се шегува.
PwC е една от т.нар. „Големи четири“ консултантски компании в света, в офиса на фирмата в България работят над 250 експерти. Казано най-просто, тяхната задача е да решават казуси на бизнеса, да изграждат доверие в обществото и разрешават важни проблеми.
В България PwC е важен поддръжник на каузи в образованието. Фирмата инициира кампанията „Твоите 25 причини да избереш България“, която e припозната от още 25 фирми. Всички те предоставиха стипендии на студенти, решили да се реализират тук. Последният годишен аукцион на PwC пък набра средства за стипендии на младежи, обучаващи се в педагогически специалности.
Тези инициативи обаче не са основната причина да говорим с Божидар Нейчев за приложимостта на образованието в България. По-важното е, че искахме да чуем мнението на човек като него, който е близък до българския бизнес и постоянно черпи международни знания. Освен това PwC вече 23 години провежда престижното „Проучване сред бизнес лидерите в България“ (CEO Survey), част от което застъпва темата с таланта, и по-специално доколко работната сила у нас притежава необходимите ключови умения, за да допринася за възможностите за растеж на компаниите.
През 2019 г. мнението на лидерите на българските фирми (в проучването участват близо 70 ръководители на големи фирми) е обединено в това, че компаниите им сами трябва да обучават служителите си, за да повишават уменията им. Година по-късно, в актуалното проучване, над половината от участниците смятат, че постигат прогрес в различни аспекти, които помагат това да се случи на практика. Сред тях са дефиниране на нужните умения, комуникирането им сред служителите, но и разработване на конкретни програми, които развиват меки, технически и дигитални умения.
Един аспект обаче остава със слаб прогрес: партньорството на бизнеса с академични и правителствени институции. „Главните изпълнителни директори [в България] се фокусират върху усилия и резултати, постигани на ниво компания, вместо върху инициативи, които имат потенциала за по-широко социално въздействие“, пише в изследването. Авторите не задълбочават в отговора на въпроса от коя страна се къса нишката – дали компаниите не са проактивни, или институциите не проявяват интерес към съвместна работа с бизнеса.
„Според мен българският бизнес абсолютно осъзнава, че има голямо неравенство между уменията на българските ученици, както и че и то се увеличава – казва Божидар Нейчев. – Въпросът е, че компаниите подхождат практично – могат ли да му повлияят и ако видят, че не могат, не го правят. Така влизаме в един много неприятен цикъл.“
Другият проблемен цикъл според него е този на политическите решения в образованието. „Всяка промяна, от която не би имало резултат в рамките на четиригодишния мандат, е неприоритетна – казва Нейчев. – Този проблем е валиден навсякъде по света и е преодолим само ако големите реформи се разбият на по-малки, решими в по-кратък период.“
„Според мен българският бизнес абсолютно осъзнава, че има голямо неравенство между уменията на българските ученици, както и че и то се увеличава“
Според него обаче истинското решение за модерното образование е една екосистема, която да стъпва върху образованието през целия живот и да се грижи за навиците. „Навиците са тези, които ще донесат знания и още по-важно – ще ни научат не само да ги декларираме, а и да ги прилагаме ежедневно“, казва Божидар Нейчев.
Самият той е пример за това образование. Той казва, че образователната система му е дала солидна основа – завършил е престижната езикова гимназия в Стара Загора и международни икономически отношения. Истинската разлика за него обаче прави членството му в AIESEC, най-голямата студентска организация в света.
След това, а и до ден днешен, той остава гладен за знания. В PwC например лансира серия програми, в които младите колеги общуват с по-опитните, за да им предават знания за модерния дигитален свят. В българския клон на глобалната мрежа Endeavor той е ментор на млади предприемачи, но смята, че самият той учи повече от тях. „Endeavor е катализатор за ново, прогресивно мислене и образоване на младите предприемачи и всички около тях“, казва Нейчев.
За него приложимостта на образованието трябва да се надгражда постоянно и системата да е изградена така, че да прави ученето във всеки етап от живота възможно. Това ще е особено важно за „музея“, както той нарича Европа, имайки предвид демографското застаряване на населението. Визията на Нейчев може да се обобщи и в едно изречение: „Образование, което адресира различни възрастови граници във всеки един момент, постоянно се актуализира и добавя знания, които са извън академичните“.
За него приложимостта на образованието трябва да се надгражда постоянно и системата да е изградена така, че да прави ученето във всеки етап от живота възможно.
Този Разказ от реалноста е част от Мониторингов доклад 2020 „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени“ на Образование България 2030, който можете да прочетете ТУК