Изпратихме становище до МОН за проекта на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)
С началото на 2021 г. стартира нов стратегически период за управлението във всички сектори. До края на 2020 г. имаше общо 8 стратегии за българското образование. В първите дни на новата година вече имаме само една действаща – Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 година. Това отваря възможността да се дефинира нова и смела посока на развитие за образованието за следващите 10 години.
Затова в края на миналата година за обществено обсъждане беше предложена нова Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030). Именно с нея следва да се заложи ясна и амбициозна посока за развитие на образованието. Затова и в становището, което изпратихме до Министерството на образованието и науката поставяме основен акцент върху необходимостта от повече смелост и амбиция за българското образование. Все пак това е и ролята на стратегията – обществото да се осмели да „поиска“ най-доброто възможно бъдеще. Постигнатото досега в образованието, редицата промени и научените уроци от 2020 г. показват, че има предпоставки България да направи по-голяма стъпка напред в развитието на образованието си. От нас зависи да я поискаме, планираме и реализираме успешно.
В становището по-долу ще намерите нашите коментари и препоръки по Стратегическата рамка.
Становище на сдружение „Образование България 2030”
относно
Проект на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)
Сдружение „Образование България 2030“ приветства усилията на взимащите политически решения да дефинират стратегическата посока, в която да се развива образованието до 2030 г.
През 2020 г. още повече се отличи необходимостта от ясна и смела стратегическа концепция, която да води в една посока образователните политики и решенията, касаещи развитието на всеки аспект от образователната система. Резултатите на образователната система през последните няколко години показват, че въпреки многобройните предприети мерки за подобряване качеството на образованието, постиженията на учениците остават сред най-ниските в ЕС, а реформата към компетентностен подход се реализира по-бавно и спорадично, отколкото образованието и икономиката могат да си позволят. Кризата, предизвикана от Covid-19 открои редицата предизвикателства, с които се сблъсква образованието, но и отвори пространство за учене и изследване на нови възможности. Глобалните тенденции на дигитализация задават високи цели за развитие, които образователните система да следват. Вярваме, че българската образователна система има потенциала да намери своето лидерско място сред най-напредналите в областта на образованието държави, ако ясно дефинира посоката на развитие и общите цели в следващото десетилетие.
Високо оценяваме усилията на Министерството на образованието и науката да разработят Стратегическа рамка с амбициозна визия и с добре дефинирани приоритетни области и мерки. Смятаме обаче, че както и предходните стратегически документи в образованието (действащи до 2020 г.), така и този, имат един ключов недостатък – липсата на ясна и „визионерска“ стратегическа посока и формулирана крайна стратегическа цел. Пропускът да се определи стратегическата посока и „голямата“ цел за образованието „ограбва“ документа от неговия „стратегически“ потенциал. Така той остава с добре формулирани визия, приоритети и мерки, но без отговор на въпроса “Как ще се постигне визията?” и в полза на коя голяма цел ще се обединят всички предложени приоритети и мерки.
I.Въведение
Изцяло приветстваме така дефинираните принципи, въз основа на които ще бъде реализирана стратегията. Споделяме вярването, че реализирането на Стратегическата рамка може да бъде успешно само при насърчаване на партньорството и съгласуваността между различните заинтересовани страни. Приветстваме поставянето на силен фокус върху търсенето на иновативност и гарантирането на прозрачност, ефективност и ефикасност на образователните политики.
Името на стратегическия документ „Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)“ се различава от досегашните наименования на стратегическите документи, свързани с образованието. Това повдига въпроса дали „Стратегическа рамка“ е равнозначно на Стратегия. Очаква ли се това да бъде един събирателен стратегически документ, който ще премахне необходимостта от това да се разработят допълнителни стратегии за конкретни елементи от образователната система (напр. Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри и други.)? Това са въпроси, които биха могли да бъдат изяснени в рамките на част I. Въведение. Това ще легитимира допълнително Стратегическата рамка като основният документ, който дефинира стратегическата посока за развитие на образованието до 2030 г., ако това е предвидената за него роля.
Вярваме, че дефинирането на ясна и силно амбициозна стратегическа посока на развитие за образованието следва да застанат не само Министерството на образованието и заинтересованите страни в образованието, а и другите отговорни институции от управлението. Това гарантира, че изпълнението на Стратегическата рамка няма да бъде административен ангажимент на МОН, а че зад нейното реализиране застава цялата „държава“. Така Стратегическата рамка ще се открои като национален ангажимент, синхронизиран със стратегическите цели и за останалите сектори на управление, всички заедно водещи към постигането на единна визия за образованието в България през 2030 г.
Затова и липсата на по-конкретна информация за ангажирането на политически отговорни лица и институции от други сектори на управлението, както и представителите на заинтересованите страни, които са участвали в изготвянето на Стратегическата рамка води до съмнение, че документът ще бъде стратегически ангажимент и отговорност на държавното управление.
Наред с това, в контекста на динамично-развиващите се промени, както и въздействието на пандемията от Covid-19 върху образованието, залагането на пет-годишен период за изпълнение и актуализиране на плановете за изпълнение на Стратегическата рамка е твърде дълъг период. Приветстваме решението плановете за изпълнение да бъдат разработвани за повече от 1 година, но в изключително динамичните условия, в които се развива образованието актуализацията на плановете следва да бъде заложена за по-кратък период.
Препоръки
- В рамките на част I. Въведение да бъде разяснено какво означава „Стратегическа рамка“ и дали това ще бъде единственият стратегически документ, който ще бъде разработен за периода 2021 – 2030 г., който ще обедини стратегическите цели за всички отделни приоритети от образованието или както и в предходните години ще бъдат разработени допълнителни стратегии (като напр. Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри).
- Да бъдат посочени останалите политически отговорни органи/институции на управление, за които изпълнението на Стратегическата рамка ще бъде ангажимент и национален приоритет, както и заинтересованите страни, които са участвали в изготвянето на Стратегическата рамка. Така ще се надгради над легитимността на документа, както и ще се демонстрира наличието на реално обединение около общата стратегическа концепция за образованието до 2030 г.
- Периодът за реализиране и актуализация на плановете за изпълнение на Стратегическата рамка да бъде намален от 5 на 2 или 3 години.
II. Актуално състояние
Така описано, актуалното състояние на образованието към 2020 г. поставя фокус върху предприетите през последните години мерки за повишаване качеството на образованието и постигане на заложените в предходните стратегически документи цели. В същото време обаче в него не са посочени настоящите предизвикателства и проблеми, с които се сблъсква образованието. Считаме, че подходът проблемните области да останат на заден план при дефинирането на амбициозна визия и цели на стратегията има своите предимства. В настоящия случай обаче смятаме, че не предприетите мерки са показателни за настоящото състояние, а постигнатите от тях резултати. Затова според нас е важно да се маркира постигнатото до момента през призмата на резултатите, които са постигнати. Считаме, че това ще даде по-обективна представа за реалното състояние в момента и за ключовите сфери, които могат да бъдат развивани в бъдеще. Наред с това, при дефинирането на стратегическите цели ще бъде ясно колко голям „скок“ трябва да се направи, за да се постигне високата цел, както и колко усилия и ресурси да се насочат към нейното осъществяване.
Препоръки
В II. Актуално състояние наред с предприетите досега мерки за развитие на образованието, да бъдат маркирани и основните индикатори, които показват къде се намира образованието в момента.
III. Предизвикателства
Приветстваме усилията за поставяне на фокус върху предизвикателствата и контекста, в който ще се реализира Стратегическата рамка. Считаме за положително отбелязването на глобалните тенденции и обвързването на стратегическите цели за българското образование с тях. Важно е да отбележим обаче, че част от посочените предизвикателства в стратегически план са и възможности. Така например посоченото предизвикателство пред образованието „Комплексът от умения за живот в 21-ви век непрекъснато се разширява и динамично се променя.“, не задължително е предизвикателство. Това е и възможност за българското образование да стане достатъчно гъвкаво и да насърчава по ефективен начин придобиването на компетентности в различна среда и чрез иновативни методи както в училище, така и чрез учене през целия живот.
„Науката и иновациите се превръщат в основен фактор за намиране на отговори на предизвикателствата пред съвременните общества.“ също може да се разглежда като възможност и посока за развитие на образованието, а не само като предизвикателство.
Препоръка
Част от описаните глобални тенденции да бъдат разгледани и като възможности. Именно те могат да залегнат във формирането на стратегическата посока на развитие на образованието (напр. тези, свързани с дигитализация, с обогатяване комплекса от компетентности, с нарастващото въздействието на науката върху всички сфери на живота и др.).
Предлагаме също така и наименованието на тази част от документа да бъде променено на „Предизвикателства и възможности“ или на „Глобален контекст“.
IV. Визия и приоритетни области
Изцяло приветстваме така предложената визия за образованието през 2030 г. Вярваме, че именно тази визия, обединява целите на заинтересованите страни и демонстрира висока амбиция за най-доброто възможно бъдеще.
Подкрепяме и допълнителното описание на визията за образователните институции (детските градини и училищата), за учителите и за децата и учениците.
Подкрепяме и дефинирането на приоритетните области на Стратегическата рамка. Особено високо оценяваме добавянето на приоритет „Ефективно и ефикасно управление и участие в мрежи“.
Въпреки това смятаме, че съществен недостатък на настоящата стратегия е липсата на ясна и „визионерска“ стратегическа посока, която да отговори на въпроса Как ще се реализира заложената амбициозна визия.
Както споменахме в началото на становището, считаме, че Стратегическата рамка, както и предходните стратегически документи (действащи до 2020 г.), имат един ключов недостатък – липсата на стратегическа посока, на ясно дефинирани „голяма“ стратегическа цел.
Стратегическата посока дава ясна представа „към какво ще върви“ образованието, „какво ще се стреми да постигне“. В контекста на процесите на дигитализация, това може да бъде към цялостно дигитализиране на образованието, към образование, насочено изцяло към придобиването на ключови компетентности или към образование, фокусирано изцяло към STEM и др.
„Голямата“ (крайна) стратегическа цел е обвързана със стратегическата посока. Тя преобразува визията в резултата, който очакваме да се постигне. Така тази голяма стратегическа цел би могла да бъде България да се нареди сред първите 5 държави в ЕС или в света с най-добри резултати от изследването PISA, българското образование да стане най-ефективно дигитализираното в ЕС или България да стане държавата с най-добре развито STEM образование в света. Всичко това са само примери. Но тези примери ясно показват кратко формулирана, ясна и крайна стратегическа цел, към която да поеме образованието.
Липсата на стратегическа посока и на ясно дефинирана крайна стратегическа цел оставя впечатлението, че и за следващото десетилетие няма ясна стратегическа концепция за развитието на образованието. Така настоящата Стратегическа рамка се откроява по-скоро като пожелателен документ с повече административни задачи за изпълнение, отколкото със стратегически цели.
Ето защо и по-нататък в документа целите в определените приоритетни области всъщност не са дефинирани като цели – не е ясно към какво са ориентирани, каква по-голяма цел се стремят да постигнат, за да се реализира визията.
Препоръки
Да бъдат ясно дефинирани стратегическите посока и „голяма“ (крайна) стратегическа цел, които да отговорят на въпроса „Към какво се стремим и какво трябва да се постигне, за да се реализира визията?“
Стратегическите цели към всяка от шестте изведени приоритетни области да бъдат дефинирани като цели – ясни и измерими. Така ще бъде ясно както за политически отговорните институции, така и за заинтересованите страни в образованието какво се очаква да се постигне в рамките на следващото десетилетие.
Приоритетна област 1: Компетентности и таланти
Изцяло подкрепяме извеждането на ключовите компетентности на децата и младите хора като основен приоритет до 2030 г. Високо оценяваме приемствеността в стратегическите документи и в общата визия за образованието компетентностния подход да стане устойчива част от образователния процес.
Приветстваме така предложените мерки, свързани с цел 1.1. и ориентиране на обучението към формиране и развитие на ключови компетентности и на умения за живот и работа през 21 век.
В същото време считаме за неподходящо формулирането на цел. 1.2. като „Възпитание в ценности“. Вярваме, че цел 1.1. и посочените към нея мерки достатъчно ясно формулират необходимостта от фокус и върху нагласите на учениците, предвид това, че компетентностите включва и нагласи). Считаме за неуместно въвеждането на елемент, свързан с „възпитателната роля“ на образованието в стратегически документ, насочен към компетентности и образование на бъдещето. Вярваме, че Стратегията за възпитателната работа в образователните институции (2019-2030) вече дефинира ясни цели за възпитанието в ценности. Тя не намери широка обществена подкрепа и стана повод за противоречия между заинтересованите страни. Надяваме се, че настоящата Стратегическа рамка ще се позовава на цели и приоритети, върху които вече има изградено ясно обединение и политическа визия.
Приоритетна област 3: Ефективно включване и трайно приобщаване
Приветстваме залагането на подкрепящи и разнообразни мерки за осигуряване на равен достъп до качествено образование за всички деца и младежи в България.
Считаме, че проектът на стратегически документ избягва използването на термини като „образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства“ и други, които вече са утвърдени в предходни стратегически и програмни документи и имат своето основание в обективната действителност, с която се среща ежедневно българският учител. За сметка на това са използвани термини като „приобщаващо образование“ и „уязвими групи“, които имат по-широк смисъл и не отразяват изцяло спецификата на процесите на образователна интеграция.
Съществува концептуална разлика между процесите на приобщаващо образование и образователна интеграция и от тази гледна точка не е случайно това, че Законът за предучилищното и училищното образование предвижда два различни стандарта – за приобщаващо образование и за гражданско и интеркултурно образование. Считаме за неподходяща замяната на термините „деца и ученици от етническите малцинства“ с „деца и ученици от уязвими групи“. Не всички ученици от етническите малцинства са уязвими, но дори и интегрираните се сблъскват със специфични проблеми в училище като дискриминация в класната стая и други.
Препоръка
В стратегията да се запази използваната в предходните стратегически и други документи терминология, свързана с образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. Вярваме, че това ще гарантира приемственост и по-голям фокус върху реализирането на интеграцията на деца и ученици от етническите малцинства.
VI. Индикатори за полза/резултат
Смятаме за положителна стъпка дефинирането на индикатори, които да показват дали заложените цели са изпълнени. Според нас обаче за всяка от дефинираните цели следва да бъдат определени индикатори, които показват дали конкретната цел е реализирана. Това ще доведе до повече яснота, до по-качествен мониторинг и оценка на изпълнението на стратегията и до повече прозрачност.
За да бъдат добре дефинирани индикаторите към всяка цел следва и самите цели да бъдат дефинирани като такива (както посочихме по-горе). Така ще бъде ясно какво се очаква да се постигне и какво трябва да се случи, за да стане ясно, че съответната цел е постигната.
Оставаме на разположение за по-нататъшни дискусии по темата.
С уважение,
Сдружение „Образование България 2030“