Становище на сдружение „Образование България 2030” и Национална мрежа за децата
относно
Проект за Решение на Министерския съвет за одобряване на национални програми за развитие на образованието – 2021 година
Общи коментари
Сдружение „Образование България 2030“ и Национална мрежа за децата не подкрепят така предложения проект на национална програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия”. Смятаме, че програмата не съответства нито на целите, които българският законодател е заложил в ЗПУО за образованието, нито на целите, заложени в ключови за страната ни стратегически документи, като: Национална програма за развитие „България 2030“, както и в проекта на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030).
Стратегическата посока на развитие, която взимащите политически решения поеха за България, насочи образованието към формиране на ключови компетентности у децата и младите хора, които да им помогнат да развият своите таланти, да постигат високи постижения, да бъдат успешно реализирани в професиите на бъдещето и в икономика с висока добавена стойност.
Вярваме, че инвестициите в образованието следва да бъдат насочени именно в тази посока.
Предложената за обществено обсъждане национална програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия” е сериозно отклонение от вече успешно начертаната траектория на развитие.
Това повдига въпроса защо на фона на редицата обещаващи и напредничави програми, проекти и решения на МОН, се инвестира ресурс в национална програма, която не носи добавена стойност към постигането на качествено и иновативно образование в България?
Конкретни коментари
Така дефинираната обосновка на програмата почива на твърдението, че „Една от важните задачи на българското образование е да спомага за изграждането на стабилна ценностна система в подрастващите, в която патриотизмът заема особено място.“, както и че „Патриотичното възпитание е част от образователния процес, който има за цел формирането на личността от най-ранна възраст.“
Нито ЗПУО обаче, нито Национална програма за развитие „България 2030“, нито проекта на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030) дефинират патриотичното възпитание като част от образователния процес.
Чл. 5 на ЗПУО ясно определя кои са задачите и целите на българското образование. Сред тях не присъства цел, която да посочва, че задача на образованието е целенасочено да възпитава учениците в патриотизъм и патриотични ценности.
Докато т. 2, ал. 1 от чл. 5 на ЗПУО регламентира, че цел на образованието е „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност;“, то това вече се случва чрез обучението по редица учебни предмети от общообразователната подготовка във всеки етап на обучението на учениците, както и чрез взаимодействието на учениците с останалите участници от училищната общност, участието им в общностни събития, честването на традиционни за училището празници и събития, свързани с културата, изкуството и други.
Не са посочени аргументи и доказателства, че именно изучаването на традициите и историята на българската армия може да допринесе за утвърждаването на националната идентичност повече, отколкото изучаването на българската история и фолклор, култура, семейни и общностни традиции, на успехите на бележити българи и други.
Предприетите през последните няколко години национални програми, политики и мерки на МОН бяха обусловени от потребности, доказани чрез експертен подход, основан на данни, анализ и оценка на ефективността и ефикасността на мерките и политиките, на съгласуване и диалог със заинтересованите страни. Считаме обаче, че проектът на така предложената национална програма, не съответства на досегашната добра управленска практика.
Наред с това, не е ясно каква потребност и какъв проблем цели да разреши предложената национална програма.
В описанието ѝ се посочва, че е нужно „изграждането на възгледи, които да повишат в ученика мотивацията за участие в дейности, които да подсилят усещането му за принадлежност към неговото училище и да го възпитат като гражданин на България.“ Както и останалите твърдения обаче, и това не е обосновано с конкретни данни. В рамките на цялата програма не са посочени данни за изследвани нагласи на ученици, патриотични ценности и чувства. Това показва, че инвестицията в тази програма не допринася за разрешаването на експертно доказан проблем в образованието. Това противоречи на ключови принципи на доброто управление – ефективност и ефикасност – както и на добрите практики при създаването на мерки и политики, които МОН прилагаше досега.
Това отново води към споменатия по-горе въпрос – на фона на ограничените средства, с които България разполага за образование, защо се инвестира в програма, която не разрешава експертно доказан и припознат от заинтересованите страни проблем?
В същото време, така поставените 4 цели на програмата вече се реализират изцяло чрез обучението на учениците по учебни предмети като: Гражданско образование, История и цивилизации, Човек и общество, Час на класа, както и чрез организирането на редица събития, празненства, чествания и инициативи между представителите на училищната общност.
„1.1. изграждане и поддържане на училищни традиции, свързани с патриотичното възпитание;
1.2. формиране на граждански ангажирани личности, приобщени към ценностите на демократичното общество;
1.3. осмисляне на свободното време на учениците със занимания по интереси, подпомагащи интелектуалното, духовното, нравственото и физическото им израстване;
1.4. засилване на интереса на учениците към историята и постиженията на българската армия.“
Нито към така описаните цели, нито към посочените очаквани резултати обаче са дефинирани конкретни индикатори, които да покажат, че програмата изпълнява целите и предназначението си. За сметка на това, показателите за изпълнение са единствено и само количествени:
„Брой ученици, включени в програмата;
Брой проведени обучения;
Брой дейности, заложени във формуляра за кандидатстване“ и други.
Тези показатели не могат да бъдат използвани за оценяването на ефективността на програмата. Трябва да бъдат разработени други, качествени индикатори, които да демонстрират, че благодарение на програмата учениците са се формирали като „граждански ангажирани личности, приобщени към ценностите на демократичното общество“ или че имат засилен „интерес към историята и постиженията на българската армия.“
В същото време предвидените в рамките на Модул А дейности по „Разработване на училищни проекти, свързани с изследване на историческото минало на българската армия, както и за тържествено отбелязване на Деня на храбростта и празника на Българската армия – 6 май“ не се отличават като нови или иновативни за българското училище. Така предложените дейности се реализират от дълги години в българските училища. В голяма част от тях могат да се видят разработените проекти и материали на учениците за бележити българи от миналото и настоящето, исторически събития, които са повод за национална гордост, информационни бюлетини за местни и национални празници в часовете по учебни предмети като: Човек и общество, История и цивилизации, Гражданско образование, Час на класа и други. Не е ясно какво налага да се инвестира допълнително в дейности, които вече се реализират от години в рамките на общообразователната подготовка в училище.
На фона на липсата на ясни аргументи и доказателства, че програмата ще разреши важен проблем или че ще добави стойност за развитието на компетентностите на учениците, предвидените административни задачи и отговорности за управление, приложение, контрол и мониторинг на програмата са твърде много (ангажиране на експерти от РУО в провеждане на конкурс и оценка на проектни предложения, координация между административни структури на МОН и МО и др.).
В заключение, считаме, че програмата не следва да бъде реализирана, защото:
- Тя не разрешава важен проблем на образованието, идентифициран на база на данни и експертен анализ, и който да е припознат от заинтересованите страни;
- Програмата предвижда да се инвестира в дейности, които вече се реализират под различни форми в българските училища;
- Програмата заявява цели, които не съответстват на тези, заложени в ключови нормативни и стратегически документи, определящи стратегическото развитие на образованието до 2030 г.
- В програмата не са описани аргументи, които да докажат, че тя ще има добавена стойност за формирането на ключови компетентности у учениците.
- За реализирането на програма, която се очаква да има ниска или никаква добавена стойност за качественото и иновативно образование на учениците, се предвиждат необосновано много административни дейности, които водят до разходването на значителен ресурс по администрирането и координацията на програмата.
17.03.2021 г.