Oще в самото начало на интервюто ни Илия Кръстев казва, че често говори с други родители и представители на бизнеса за нивото на образованието у нас и редовно в центъра на разговора попада темата за меките умения. „Говорим дали има инициативи, които да подобряват тези компетентности и обединеното мнение е, че в българската образователна система, те липсват“, казва Кръстев.
Той говори, от една страна, като управител и съсобственик на A Data Pro – международна компания, специализирана в медийните и бизнес анализи, която има над 500 служители в България. Oт друга – като председател на Асоциацията за иновации, бизнес, услуги и технологии (AIBEST). Тя защитава интересите на един от бизнес секторите в България с най-голям потенциал. В AIBEST членуват близо 50 компании, които създават висока добавена стойност чрез иновации, разработване на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения.
Последният доклад на асоциацията от ноември 2021 г. обхваща близо 700 компании в сектора и посочва, че те общо генерират 6.6% от БВП на България при общо 77 хил. служители. Тенденцията е възходяща – приходите на всички дружества в сектора са нараснали с 11.2%, което е наполовина на растежа от 22.5% през 2019 г., като причината обяснимо е пандемията.
В разговора ни Кръстев обръща внимание и на друга тенденция, а именно, че технологичните компании, не само у нас, но и глобално, постоянно се променят. Метафорично казано, обяснява той, „да научиш някого как да кара колело сега, не му върши особено много работа, при положение, че когато завърши, ще трябва да кара самолет“. С други думи – техническите умения, които се учат в училище, са полезни, но няма как да са достатъчни. Което пък ни връща към темата за образованието и меките умения.
Кръстев смята, че по отношение на тях българската образователна система е „много назад“. Неговият опит показва, че на младите хора, които влизат в бизнеса след средно образование, им „липсва една широка база умения, които са свързани с работата с хора, въобще интеграцията на техническите умения с това как те се прилагат в някаква среда“.
Председателят на AIBEST обяснява и защо меките умения са толкова важни в контекста на изискванията на бизнеса: „За да може човек постоянно да наваксва със скоростта на нужните технически умения, трябва да са развити желанието му да учи, желанието му да се приспособява, да се развива през целия живот, да комуникира с хора“, казва Кръстев. Това са елементите, които гарантират на един млад човек място в „глобалната икономическа екосистема“, за която говори председателят на AIBEST. „А скоростта в тази екосистема тепърва ще става по-висока“, допълва той.
Друг важен елемент, който според Кръстев трябва да се подобри в българското средно образование, е подготовката на учителите. „Ние винаги говорим за инвестициите в образованието като за инвестиции в инфраструктура – зали, стени, дигитални устройства – казва той. – Всъщност най-важната инвестиция в образованието би трябвало да бъде тази в учителите.“ Kръстев не вижда и това като приоритет в системата и смята, че има какво да се желае по отношение на това учителите да стават по-добри и да се развиват уменията им, особено в контекста на променената заради пандемията среда. „Усещането ми е, че точно тези хора са до голяма степен забравени, много от тях преподават по един и същ начин дълго време и влизат в релси“, допълва той.
Освен меките умения при учениците и адекватните обучения за учителите, Илия Кръстев посочва и трети аспект, който според него е ключов за адресиране в образованието в България – начина на финансиране. „Не виждам фактори, които гледат на крайния резултат и мерят ефекта от инвестираните средства – казва Кръстев. – Пак говорим за някакви бройки и всичко е една игра на цифри и числа, която невинаги излиза по смислен начин.“
Именно този последен аспект е основният, който според председателя на AIBEST трябва да бъде приоритизиран от МОН. Кръстев подчертава, че в ключови обществени сектори като здравеопазване и образование фундаментът е начинът, по който те се финансират. „За да продължим напред, трябва да се намери по-смислен начин на финансиране, за да може образованието да е свързано и с икономиката, и с начина, по който светът се развива“, казва Кръстев.
А какво прави бизнесът, и по-специално компаниите, които AIBEST представлява? Илия Кръстев казва, че все повече фирми започват да работят целенасочено с ученици, за да им представят ясна перспектива, че могат да се реализират успешно в България. За по-големите ученици има и добри възможности за стажове. „Има и много компании, които помагат на училища в различни точки на България“, казва Кръстев. Според него други инициативи на бизнеса – Телерик Академия например – не променят пряко средното образование, но създават допълнителен контекст, в който по-бързо могат да се адаптират учениците към очакванията на бизнеса.