На 20.12.2019 г. публикувахме проучване, свързано с политики за развитието на ключови компетентности. В тази статия ще ви запознаем с основни акценти от него, а в края можете да намерите линк към цялото проучване.
Проучването е продължение на предходното наше изследване „Ключови компетентности и умения за успех – от закон към практика“. В него анализирахме проблемите, свързани с приложението на 9-те ключовите компетентности, заложени в ЗПУО в нормативната уредба и оттам – в класната стая. На основата на този анализ, в настоящия доклад идентифицирахме онези политики/мерки, които имат най-голям потенциал да адаптират образователната система така, че всички ученици да завършват училище със знания, умения и нагласи за успешна реализация. Изведохме препоръки, които да послужат на отговорните институции в процеса по утвърждаването на компетентностния подход в обучението в училище.
Цялото проучване можете да видите тук: „Проучване сред целевите групи и създаване на препоръки/становища за ефективно преподаване на ключовите компетентности/умения в класната стая и за подобряване на качеството на продължаващата квалификация на педагогическите специалисти. Фокус върху политиките“.
То се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Добро управление” по проект №BG05SFOP001-2.009-0050-C01 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство във връзка с преподаването и развиването на ключови компетентности у учениците”, финансиран от оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Целите на изследването са две:
- Да идентифицира най-добрите решения на проблема с високия дял на ученици, които не придобиват ключови компетентности в училище и да даде препоръки към МОН за тяхното изпълнение;
- Да формулира предложения за подобряване на качеството на системата за продължаваща квалификация на педагогическите специалисти.
В рамките на проучването потърсихме мнението на различни представители на заинтересованите страни. Тяхната позиция по предлаганите от нас решения, както и експертния анализ и оценка ни помогнаха обективно да оценим и сравним всички предложени алтернативи на действие и да идентифицираме най-добрите от тях.
Резултатите накратко
В рамките на проучването формулирахме, анализирахме, оценихме и сравнихме различни възможни политики/мерки. В резултат на това откроихме следните мерки с най-голям потенциал да допринесат за това всички ученици да придобиват ключови компетентности в училище.
Ключови компетентности
Така, за да гарантират, че все повече ученици ще завършват училище с нужните знания, умения и нагласи за успех в живота през 21-ви век, отговорните институции следва да предприемат следните мерки:
Учебните програми
- Да се разработи изцяло нова учебна рамка (Curriculum Framework), която ясно показва какви знания, умения и отношения учениците следва да постигнат за всеки етап в училище или:
- Да се преработят настоящите учебни програми, така че ключовите компетентности да имат приоритетно място в тях, а фокусът да бъде не само върху предметното знание, а и върху уменията и нагласите на учениците.
Формат на националните външни оцянявания и матурите
- НВО и ДЗИ да се адаптират така, че да измерват компетентностите на учениците (по примера на PISA);
- да се добави алтернативна (допълваща) форма на НВО и ДЗИ във формат автентично оценяване. Така компетентностите на учениците ще могат да бъдат оценявани не само чрез стандартизиран тест, а чрез проект, портфолио или друг практично-ориентиран продукт, който да служи за оценяване на техните компетентности.
Ресурси за учителите
- Да се създаде механизъм за държавно финансиране (управляван от МОН) на проекти/инициативи за разработването и поддържането на различни източници на ресурси и методическа подкрепа за учителите за развитието на ключови компетентности у учениците.
Продължаваща квалификация на педагогическите специалисти
Последните ни две големи проучвания показват, че системата за продължаваща квалификация се нужда от спешна и сериозна промяна. Досега фокусът беше поставен върху това колко често и колко дълго да се обучават педагогическите специалисти. Още по-важно е обаче да се обърне внимание на качеството и ефективността на обучителните програми, през които преминават учителите.
Направеното от нас проучване показа, че за да се подобри качеството на системата за продължаваща квалификация на учителите следва:
- МОН да инициира цялостна оценка на системата за продължаваща квалификация. Това означава да се идентифицират силните и слабите страни и да се предприемат нови мерки, които гарантират качеството в системата, а не “формализма”.
- Да се разработи система за оценка и даване на обратна връзка на обучителните програми, през които преминават учителите. Това е механизъм, който се използва от години в уебсайтовете на повечето компании, които продават стоки или услуги. Така ако искате да си резервирате хотел за почивка например, първо проверявате оценките и коментарите на хората, които вече са го посетили. Това е базисна опция, която ще помогне на учителите да избират по-подходящи за тях обучения.
Наред с това, според проучването не е нужно да се предприемат стимулиращи мерки, които да подтикнат учителите да избират да се обучават приоритетно как да развиват ключови компетентности. Анализът доказа, че този избор е най-добре да се случи по “естествен” път и в резултат на промяна на учебните програми и изпитните формати.
Въпреки че има управленска заявка за изпълнението на някои от тези препоръки, вярваме, че промените следва да бъдат бързо и най-вече качествено реализирани. Остава в ръцете на администрацията и на взимащите политически решения да довършат започнатата с приемането на ЗПУО реформа.