Революция на еволюцията
Изминаха две седмици, в които българските учители и ученици се пренесоха от класната стая в училище във виртуална такава. Така онлайн обучението влезе в домовете на близо 670 000 семейства. Това е невиждано досега по мащаб мобилизиране на училищни ръководства, педагогически специалисти, деца и родители. Този кръг се разшири и до интензивно взаимодействие между бизнес компании, институции и неправителствени организации за предоставяне на безплатен достъп до образователно съдържание и средства за онлайн комуникация. Един от каналите на Българската национална телевизия беше изцяло адаптиран да излъчва уроци от учебното съдържание на различни класове. До този момент системата се подготвяше с бавни темпове за “бъдещето” и за ефективното интегриране на технологии в образователния процес. Тази образователна еволюция светкавично се превърна в революция – „За ден израснахме с година в дигиталното образование“ – сам каза директор на училище в София. Времето ще покаже какъв е възможният хоризонт на развитие на този ключово важен за българското общество процес. От всички зависи той да не се простира до приключването на извънредното положение.
Едно от ключовите предизвикателства остава равният достъп. За учениците, които имат достъп до възможности за дистанционно обучение, затварянето на училищата означава учене в дигитална среда и среща с образование от нов тип. За учениците, живеещи в бедност обаче това доведе до ограничаване на достъпа до качествено образование, до повишаване на риска от отпадане и до други негативни последици.
В този материал търсим отговори на въпросите:
Колко достъпно е дистанционното обучение за българските ученици в момента и какви са последиците за учениците, които нямат достъп до него? Какво се предприема, за да се гарантира равен достъп до качествено образование на всички ученици в условията на извънредно положение?
Пропастта на домашното
Децата, които могат да учат дистанционно, имат достъп до устройство и интернет връзка. Но някои ученици нямат или устройство, или интернет, или и двете. Те най-често живеят в бедност, в отдалечени райони. Тези ученици са на дъното на т.нар. „дигитална пропаст“ (digital divide). Те могат да станат жертва на едно от най-безмилостните нейни проявления – „пропастта на домашното“ (the homework gap). Понятието се използва първоначално, за да обозначи разликата между тези ученици, които могат да напишат домашното си с помощта на достоверни и полезни източници от интернет, и онези, които не могат. Контекстът се е разширил значително и вече не става дума само за писане на домашни, а за пълноценно участие в един все по-дигитален учебен процес. В интервю за БНР, директор на училище в Батак, където учат 75 деца, коментира: „Имаме електронен дневник, имаме електронни учебници, но отсреща няма никой.“
От съобщение на Министерството на образованието и науката, публикувано на 16 март, разбираме, че около 89% от учениците имат възможност да учат дистанционно. Десет дни по-късно, на 26 март, стана ясно, че проблем с дистанционното обучение ще има за около 30% от учениците: 20% не ходят редовно на училище, а 10% не са обхванати.
По данни на Център „Амалипе“ 36% от училищата, работещи с деца от уязвими групи са успели да включат в дистанционно обучение между 75 и 100% от учениците си. В същото време 40% от училищата са включили между 50 и 75% от учениците си. Това са положителни резултати, измерени на 3-тия ден след въвеждането на дистанционното обучение. Така, в следващите дни се очаква по-голяма част от учениците също да бъдат приобщени. В същото време обаче около 7% от училищата успяват да включат до 25% от учениците си в дистанционно обучение.
Всичко това прави задачата на учителите и ръководствата на училищата още по-сложна. Те следва да намерят различни начини, по които не само да достигат до учениците, но и да гарантират ефективен учебен процес. По-голямата част от училищата съчетават дигиталното – електронни уроци, поставяне на задачи в различни платформи с традиционното – разпечатване на задачи и уроци и тяхното разпространение по домовете на децата.
Скритите последици
Липсата на достъп до дистанционно обучение е по-видимо последствие. Има такива обаче, които често остават далеч от общественото полезрение. Национална мрежа за децата постави фокус върху факта, че за много семейства безплатната храна в училище е единственият начин да осигурят храна за своите деца. Досега за всички ученици от 1-ви до 4-ти клас се осигурява закуска със средства от държавния бюджет. Като част от училищната си политика редица училища, основно такива, работещи с деца от уязвими групи, осигуряваха и топъл обяд в училище. Оставайки вкъщи, голяма част от децата, живеещи в бедност, не се хранят редовно. Това повдига въпроса какви социални политики следва да компенсират именно тези последици от извънредното положение и кой следва да се ангажира с тях. Ако до домовете могат да бъдат разпространявани учебни материали, защо да не се осигури и топлия обяд за учениците?
Учител от столично училище споделя, че „За едно училище е изключително трудно да започне да разнася храната до учениците. Има твърде много ограничения, които в момента нямаме възможност да преодолеем. Нужно е и специално разрешение от РЗИ, за което трябва да покрием определени изисквания – за облекло, хигиенни условия на съхранение и разнасяне на храната и други.“ Алтернативно решение е общините да инвестират допълнително средства във включването на учениците от уязвими групи в социални услуги като социален патронаж например. Голяма част от общините не могат да си позволяват тези разходи, но бюджетът за това може да дойде от държавата, ако има политическа воля за това.
В хода на извънредното положение нараства и вероятността за отпадане от образователната система на учениците, които са в риск от отпадане. Ограничената работа на учителите, медиаторите и останалите ангажирани в прилагането на „Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст“ създава предпоставка повече деца да не се върнат в класните стаи след края на извънредното положение. В същото време прогнозираното от икономистите свиване на пазара на труда и повишаване на нивото на безработица се очаква да окаже въздействие най-вече върху хората с по-ниска степен на образование. Така, именно семействата на най-уязвимите ученици ще бъдат изправени и пред социално-икономически предизвикателства. Тези деца няма да могат да посещават редовно училище или детска градина, което увеличава така или иначе голямата пропаст между учениците с нисък социо-икономически статус и техните връстници.
А сега накъде?
На този етап Министерството на образованието и науката има възможност да осигури персонални устройства единствено на учителите, които нямат такива. Това ще се случи със средства от преструктурираната оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, но все пак става дума за около 2000 устройства. Партньорство с мобилните оператори за разширяване на обхвата на интернет достъпа до отдалечени точки е една от мерките, които ще бъдат взети, а в случай на липса на устройства, ще се търси алтернатива за работа по телефон. Наред с това, печатни материали се раздават на учениците по домовете от образователните медиатори. Създадена е също и Национална електронна библиотека на учителите, в която педагозите могат да споделят авторски материали за обучение в електронна среда. По думите на министър Вълчев, ще се търсят начини за преодоляване на образователните трудности. Става дума за допълнително обучение през уикендите и в летните месеци. Вече има разработен проект.
Предприетите от институциите мерки са насочени приоритетно към осигуряване на ефективно работеща система за дистанционно обучение. Това е разбираемо, имайки предвид голямата промяна, през която трябваше да преминат всички участници в обучителния процес. Въпреки това е важно да бъдат предприети допълнителни мерки, които да адресират негативните образователни и социални последици за най-уязвимите ученици.