Становище на сдружение „Образование България 2030”
относно
Проект на Интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021-2027 г. (ИТСР)
Сдружение „Образование България 2030” приветства усилията на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на всички заинтересовани страни, участвали в разработването на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране на ниво 2 за периода 2021-2027 г. (ИТСР).
В рамките на становището представяме общи коментари и препоръки към всички шест публикувани за обществена консултация стратегии с фокус върху приоритетите и мерките, касаещи създаването и прилагането на образователни политики.
Считаме за положителен факта, че всяка една от шестте стратегии поставя като свой важен приоритет равния достъп до качествено образование, баланса в търсенето и предлагането между образованието и бизнеса, инфраструктурата и средата на учене и професионалните компетенции, които учениците и младите хора придобиват в рамките на своето образование и обучение.
ОБЩИ КОМЕНТАРИ
Засилване на фокуса в посока децентрализация
Задълбочен преглед на стратегиите и заложените в тях приоритети и мерки показват, че подходът на стратегиране все още в голяма степен се основава на мисленето, че до 2030 г. образователните политики ще останат силно централизирани. Ограниченият избор на мерки за реализиране на заложените в ИТСР приоритети демонстрира очакването, че управлението на образованието ще продължи да бъдe в полето на централната власт, а местната власт и местното самоуправление ще останат със същите ограничени области на компетентност. Въпреки че образователната система е обект на споделена отговорност между централната и местната власт, компетентностите и правомощията на общините да определят учебното съдържание и качеството на обучение са твърде ограничени. Според Закона за предучилищно и училищно образование общинските правомощия включват:
- Осигуряване на условия за обхват на децата и учениците в предучилищно и училищно образование
- Управление на инфраструктурата
- Управление на общинските центрове за подкрепа за личностно развитие
- Финансиране на делегираните от държавата дейности и на местните дейности по образование
- Условия за детско и ученическо хранене, безплатен транспорт, условията за целодневна организация на учебния ден
Според Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 „Ограничените възможности за участие на общините и местната общност в предоставянето на образователни услуги доведе до влошаване на качеството на образованието и увеличаване на броя на отпадащите ученици.” Част от стратегическите цели, заложени в Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 акцентират върху необходимостта да „продължи прехвърлянето на правомощия от централната към местна власт в основни сектори”, вкл. и образованието.
Високите очаквания към местните власти за привличане на инвестиции в общината и повишаване конкурентоспособността на човешкия капитал поставят и по-високи очаквания местните общности да насърчават по-активно образователните институции в осигуряването на качествено, иновативно и съвременно обучение.
Също така налице са сериозни различия в резултатите на образователните институции в различни региони, области, общини, а дори и населени места. Териториалните проблеми в образованието, предизвикани от местни специфики, социални и икономически неравенства, демографски и културни различия стават все по-трудни за управление от централно ниво. Това изисква до 2030 г. регионалните и местните общности да развият нови инструменти, с които да адресират тези проблеми.
Въпреки ограничените области на компетентности на местните власти и местното самоуправление, регламентирани в ЗПУО и липсата на фокус върху процеса на децентрализация в Национална програма за развитие „България 2030” вярваме, че общините, които имат за цел да постигнат дългосрочен икономически растеж следва да фокусират усилия и ресурси за по-активна подкрепа на качеството на образование в училище.
Ето защо нашите препоръки са свързани с добавяне на допълнителни мерки към вече предвидените такива в приоритетите на шестте ИТСР, касаещи образованието на децата и учениците. Въпреки че някои от тях адресират част от тези предложения, смятаме, че всички те следва да предложат допълнителни мерки, които да надградят над “традиционните” за регионалното и местното управление области на компетентност и подкрепа за качествено образование.
ПРЕПОРЪКИ
Предлагаме да бъдат добавени допълнителни мерки за реализирането на приоритети, свързани с образованието. Те следва да поставят фокус върху:
- Качеството на образование в училище
- Иновативна среда за учене
- Подкрепа и приобщаване на младежите, които не работят и не се обучават (NEETs)
Качествено образование
В ИТСР следва да бъде поставен акцент върху функциите на общините да насърчават повишаването на квалификацията на учителите и развитието на умения в области, съответстващи на целите на общината и бизнеса. Това ще помогне за допълнително насочване потенциала на педагогическите специалисти към значими за общината техни компетентности като например: използване на съвременни технологии в обучителния процес, развитие на ключови компетентности у учениците, взаимодействие с бизнеса и други заинтересовани страни и др.
В същото време следва да бъде поставен по-силен фокус върху формирането на ключовите компетентности, регламентирани в чл. 77 от ЗПУО. Въпреки че те са заложени в подзаконовата нормативна уредба, на практика голяма част от учителите все още не са подготвени да ги формират ефективно у учениците. Общините следва да насочат ресурс за повишаване квалификацията на учителите за развиване на ключови компетентности у учениците, за осигуряване на различни елементи на учебна среда за формиране на такива компетентности.
Иновативна среда за учене
Управлението на образователната инфраструктура за общините често означава ресурсите да се фокусират върху гарантирането на базисните изисквания към средата за учене. Тяхната задача обаче все повече следва да включи и инвестиции в иновативни и високотехнологични елементи на средата. Това ще помогне на училищата да осигурят условия за учене в среда, максимално близка до тази на бизнеса. Така учениците ще имат възможност да формират компетентности, от които бизнеса се нуждае и преходът към работното място ще бъде значително улеснен. Това могат да бъдат мерки, свързани с оборудване на кабинети, закупуване на специфична техники за нуждите на професионални гимназии, стимулиране на инвестиции от местния бизнес за споделяне на технически съоръжения, експертиза и за инвестиране в съвременни технологии за обучение. Необходимо е технологиите да са интегрирани смислено и ефективно за целите на учебния процес, за което е ключово ангажирането на експерти в процеса на създаване на нова учебна среда.
Подкрепа и приобщаване на младежите, които не работят и не се обучават (NEETs)
Делът и възрастовата структура на младите хора, които нито работят, нито се обучават (NEETs) са различни за всеки регион. Въпреки това обща характеристика е, че във всеки от шестте региона има значителен брой “неактивни” младежи. Прилаганите досега мерки за включване на тази група младежи в работа или в обучение често не дават очаквания резултат. Общините, бидейки най-близо до различните групи младежи NEETs, имат потенциала да окажат най-силно въздействие за тяхното приобщаване. Част от мерките, които общините биха могли да заложат са:
- Засилване на ролята на младежките и ромските медиатори
- Подобряване взаимодействието между бюрата по труда и медиаторите
- Насърчаване на предприемачеството сред младите хора
- Алтернативни мерки за подкрепа на прехода на младите хора към пазара на труда (напр. кариерни изложения, платформа за връзка между младежите и местните компании и др.)
- Подкрепа за неформално образование за формиране на компетентности за успешна реализация
- Ранно кариерно ориентиране