Последните месеци минаха под знака на промяната за образователните системи в цял свят. Изключение не беше и българското образование. Един от ключовите елементи на образователната макросреда са учителите. Преминаването през промяна на системно ниво зависи и от техния капацитет за адаптация. Убедихме се, че такъв има. Учителите бяха център на различни теми – за светкавичната организация на дистанционния учебен процес; за интензивното придобиване на нови дигитални умения; за новата енергия на сътрудничеството с родители и много други. Как влияе тази промяна на емоционалното благосъстояние на учителите?
Това е тема, която считаме за жизненоважна за устойчивостта на педагогическата професия в България. Данните все още са малко, но сме сигурни, че полето ще започне да бъде изследвано все по-често, подробно и консистентно. Важен изследователски старт в това отношение прави Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Резултатът от националното изследване от 2019 г. „Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалности – стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място“ сочи, че педагогическите специалисти в България имат по-висок процент на риск от бърнаут (8%) от всички останали професии (6,2%). Синдромът на професионалното изчерпване, или „прегаряне“ (бърнаут), е повече от просто хроничен стрес. Този феномен се измерва през три индикатора:
- емоционално изтощение – усещане за емоционално претоварване и липса на ентусиазъм за работа;
- деперсонализация – апатия или негативно отношение към колеги и ученици;
- редуцирани лични постижения – усещане на учителя, че не допринася за развитието на своите ученици.
Тези данни повдигат различни въпроси за взаимодействието на извънредното положение с вече съществуващите рискове от бърнаут. За да научим повече за това как се справят учителите с промените и какво е ключово за поддържането на добро емоционално благосъстояние, попитахме експертите от „Департамента за информация и повишаване квалификацията на учителите“ към Тракийския университет в Стара Загора. Освен квалификационни курсове, Департаментът от години работи в посока превенция на бърнаута при учителите, оказвайки им подкрепа в справянето с емоционалните предизвикателства на професията. Ето какво споделиха с нас ас. д-р Венета Узунова и ас. Вера Тодорова.
Как влияе настоящата ситуация върху емоционалното благосъстояние на учителите?
Ас. Вера Тодорова: Има колеги, които са на разположение на родители и деца (особено в началните нива на образованието) и раздават всичко, което могат – емоционално, професионално и чисто човешки подкрепят другите, което е напълно разбираемо, предвид професията, която са избрали. Но това, не означава, че раздаването може да продължи безкрайно. Ако всеки един от тях не си даде сметка, че е необходимо да „презарежда“, да отдели необходимото време за себе си, да сложи приемливи за себе си граници – кога и какво е времето, през което работя, почивам, рано или късно настъпва „изчерпване“ на ресурсите, енергията, креативността, желанието и най-вече способността да виждат смисъл в работата си. Към това прибавяме и разбираемата тревожност, свързана със страха от вируса, за себе си, за близките. Това, което наблюдавам все по-често е, че колегите се справят по различен начин с невероятния стрес и отговорност, на които са подложени. Кризисната ситуация е задействала механизмите на устойчивост, а оттам идва и способността за справяне. В началото на нашата работа онлайн, често се случваше да „задраскам“ предварително начертания график, презентация, тема и вместо това да отделим време на потребностите на учителите, свързани с извънредната ситуация – с тревожността, страха и напрежението, предизвикани от случващото се. Само след като направим това, можехме да продължим работа си. Сега това се случва все по-рядко.
Ас. д-р Венета Узунова: През първия месец от извънредното положение в България направих проучване на емоционалния стил на учителите с въпросник, разработен от университета Уисконсин – Медисън. Интересното е, че резултатите на почти 70% от изследваните лица показаха силно позитивен, конструктивен емоционален стил. Според авторите на въпросника това означава, че учителите виждат положителната страна зад предизвикателствата, имат позитивна нагласа за бъдещето, емоционално устойчиви са, фокусирани върху ефективността на процеса на обучение, чувствителни са и откликват на социалните потребности и изискванията на професионалната си роля, осъзнати са и се съобразяват със социалния контекст. Това се потвърди и в честите разговори с педагогическите специалисти по време на уебинарните занятия с тях. На въпроса „С какво или в какво израснах по време на извънредното положение?“ огромна част от тях отговарят, че осъзнават и оценяват възможността да обърнат повече време на семейството и на себе си, признават огромния напредък по трудния път, който са извървели, за да достигнат до адекватно на ситуацията ниво да дигитални компетентности. Не на последно място, този високо позитивен и конструктивен емоционален стил е повлиял благоприятно на децата, учениците и техните родители. Всичко това има своята психологическа цена. Точно затова намирам за реален и висок риска от бърнаут.
Повишаващата се устойчивост на учителите е добра новина. Изглежда обаче стресът от промените взаимодейства с вече съществуващите високи нива на бърнаут. Как изглежда това взаимодействие?
Ас. Вера Тодорова: Стъпвайки върху резултатите от мащабното проучване, извършено от колегите в Пловдивския университет през 2019, които посочваха едни сравнително завишени нива, можем само да си представим, как тази ситуация е добавила към вече „прегарящата“ такава. Диагностицирането на бърнаут изисква специални инструменти, но преумората, физическите симптоми (за които няма медицинско обяснение), раздразнителността, чисто емоционалното изтощение, се забелязват от километри.
Един от изводите, които можем да открием в изследването на ПУ, е че нивата на бърнаут са значително завишени и при младите учители. Това се отдава освен на сблъсъка между техните очаквания за това, какво представлява професията на учителя, краткия им опит/липсата на такъв, и на това, че по това време те стават родители или вече са родители на по-малки деца. Тръгвайки от тези заключения, прибавяме преподаване онлайн, подготвяне на уроци, отговаряне на въпроси на родители, само че от вкъщи, докато се грижиш и за своите деца.
Според изследването, другата рискова група за бърнаут са учителите с най-голям опит. Към опита в тази ситуация прибавяме и огромното напрежение от това изцяло да разчитат на технологии, за да преподават и да комуникират с учениците. Това става в различна степен, но в повечето случаи е извън зоната на комфорта. Не е трудно да си представим как и тревогата за тяхното физическо здраве и това на близките им, тъй като попадат в рискова група спрямо вируса, допринася още повече за натрупване на дистрес.
Бърнаутът засяга не само учители, които са в системата от дълги години, но и новопостъпили такива. Ето защо превенцията може да се окаже ключова за задържането в професията на млади мотивирани учители. Кои са нагласите, които помагат за справяне с бърнаута? Кои са уменията, от които всички учители се нуждаят, за да подобрят своето емоционално благосъстояние?
Ас. д-р Венета Узунова: Да бъдат „тук и сега“; да познават и назовават емоциите си, да разчитат сигналите, които тялото и ума им изпращат, да „наблюдават“ мислите си.
Ас. Вера Тодорова: Да планират и постигат заложените цели; да изпитват емпатия и загриженост за другия и да го показват; да създават и поддържат позитивни и значими за тях взаимоотношения; да взимат отговорни решения. Това са същите тези уменията, които бихме искали да възпитаме у децата, умения които водят до по-пълноценно съществуване и удовлетвореност.