Традиционно ежегодният доклад на Европейската комисия за образованието и обучението в България се посреща с обществен интерес и дебат. Всяка година докладът дава възможност да проследим напредъка в образованието в България, но и да „сверим часовника си“ с останалите държави в ЕС, да откроим успешните политики в образованието и тези, които имат нужда от промяна.
Новото издание на доклада на ЕК е специално и с още нещо. То идва в края на изпълнението на стратегията на ЕС „Европа 2020“ и показва докъде е стигнала България в изпълнението на заложените цели за образование.
Накратко, България не успява да изпълни заложените 2 цели за образованието си до 2020 г.:
- Намаляване на равнището на ранното прекратяване на средното образование до под 11%;
- Поне 36% от 30-34-годишните да бъдат със завършено висше образование.
През 2019 г. 13,9% са преждевременно напусналите системата (при 10,2% средно за ЕС), а 32,5% са завършили висше образование (при 40,3% средно за ЕС).
В доклада на Образование България 2030 за 2020 г. „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени?“ проследяваме и анализираме постигнатото по тези и други цели. Прочетете доклада, за да научите повече.
Напредва ли процесът на дигитализация на образованието?
В контекста на Covid-19, използването на дигиталните технологии за учене се превърна в още по-ключов приоритет за ЕС. Затова и фокусът на новото издание на мониторинговия доклад на ЕК е върху модернизирането на образованието, развитието на цифровите умения и провеждане на училищното обучение в дигитална среда.
През последните години бяха направени сериозни инвестиции за осигуряване на технологична инфраструктура в училище. Те бяха финансирани както от ЕС, така и от националния бюджет. Въпреки това, според доклада на ЕК, България изостава в осигуряването на високотехнологична среда за учене спрямо останалите държави членки. Едва 37% от училищата в гимназиален етап разполагат с високотехнологично цифрово оборудване и свързаност (при 72% средно за ЕС). Това се потвърждава и от оценка на Министерството на образованието и науката, според която по-малко от 40% от училищата разполагат с подходящо оборудване в компютърните кабинети.
Според ЕК това е само едната страна на проблема. Дори и при налични технологии, те невинаги се използват ефективно в час. Една от основните причини за това е недостатъчно добре развитите дигитални умения на учителите. Докладът цитира изследването TALIS, според което 44% от българските учители в прогимназиален етап използват технологиите в повечето или във всички свои часове (при 47% средно за ЕС). Докладът препоръчва да се засили подготовката на учителите да използват технологиите ефективно още в университета и през продължаващата квалификация.
Според ЕК са необходими допълнителни усилия за подобряване на дигиталните умения на учениците. Докладът отбелязва, че българските ученици оценяват нивото на цифровите си умения значително по-ниско от своите връстници в ЕС. 57% от българските ученици на възраст между 16 и 19 години смятат, че имат основно или високо ниво на цифрови умения (при 82% средно за ЕС). Въпреки това „през 2019 г. 73 % от учениците от десети клас, които са се явили на задължителния стандартизиран тест, са получили сертификат, удостоверяващ нивото им на цифрова компетентност.“ Положителен отзив е, че според ЕК в България има сравнително по-голям брой ученици, които се занимават с програмиране.
Към момента основните усилията за дигитализация са насочени към подобряване на дигиталните умения на учителите и учениците, към осигуряване на технологична среда в училище и засилване на партньорството с бизнеса. Докладът отбелязва обаче, че тези мерки все още „не съответстват изцяло на мащаба на цифровата трансформация”.
Финансиране на образованието
От 2016 г. насам разходите за образование нарастват значително. Въпреки това България продължава да е сред държавите, които отделят най-малко средства за сектора. Според ЕК, през 2018 г. за българското образование отиват 3,5% от БВП (при 4,4% средно за ЕС). Докладът посочва, че в сравнение с 2010 г. „разходите за образование в България са се увеличили с 14 % в реално изражение, което е значително повече от средното увеличение за ЕС (3,7 %).
Очаквайте втора част на тази статия с още данни от ежегодния доклад за образованието и обучението на Европейската комисия.
Мониторингов доклад 2020 на Образование България 2030 „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени?“ разглежда задълбочено повишаването на средствата за образованието през последните 4 години. Нашата препоръка по темата постоянства всяка година – разходите за образование да се използват ефективно. За съжаление, данните за постиженията на учениците показват, че повечето средства за образование все още не водят към подобряване резултатите на системата.