Завършващите 7 клас през 2019/2020 учебна година са вторият випуск от ученици, обучавали се по „новите“ учебни програми през целия прогимназиален етап (от 5-ти до 7-ми клас). Техните резултати на националните външни оценявания трябваше да помогнат на експертите да преценят доколко обновените след приемането на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) учебни програми развиват компетентности, а не само знания. Заради специфичната противоепидемична обстановка обаче това сякаш остана на заден план.
Подобно на резултатите на учениците от матури 2020, тези от националните външни оценявания по български език и литература не показаха напредък. По математика учениците са се справили малко по-добре от миналата година, но средната им оценка остава все така притеснително ниска.
| 2019 | 2020 | Δ | |
| Среден резултат по БЕЛ (в точки) | 53,06 | 51,06 | – 2 |
| Среден резултат по математика (в точки) | 33,62 | 36,33 | + 2,71 |
Специфично за изпитните формати тази година е, че поради противоепидемичната обстановка и различната степен на ефективност на училищата в хода на дистанционното обучение, значителна част от изпитния материал отпадна. В същото време, в съответствие с „новите“ учебни програми, изпитните формати през 2020 г. следва да измерват компетентностите на учениците за справяне с житейски ситуации в по-голяма степен в сравнение с предходните години. Затова и според Министерството на образованието и науката „…близо 1/3 от задачите с избираем отговор представят житейска ситуация.”
Бърз преглед на изтеглените варианти на външните оценявания, по които работиха седмокласниците, показва, че по математика действително известна част от задачите оценяват и знания, и умения. Пример за подобен тип задачи са: разчитането на диаграма, текстови задачи, изискващи логично мислене, както и такива, които реферират към базисни познания от други учебни предмети (напр. български език). Задачите по български език също в известна степен включват умения, демонстриращи функционална грамотност, умения за преразказване на текст, разчитане на таблица и други. Въпросите по литература обаче почти изцяло оценяват единствено фактологични знания.
Важно е да отбележим, че формулираните в тестовете изпитни задачи оценяват по-базисните познавателни умения (по ниските нива на таксономията на Блум*), като запаметяване и разбиране на предметни знания, на информация от прочетен текст и неговото преразказване. В същото време задачи, които изискват учениците да демонстрират умения да оценяват, анализират ситуации и да комбинират знания от различни области, за да разрешат даден проблем, не присъстват в изпитните формати. Това е всъщност и целта на компетентностния подход, към който образованието се насочи през последните пет години.
През 2019 г. „Образование България 2030“ проведе проучване „Ключови компетентности и умения за успех – от закон към практика“. Един от основните изводи на проучването е, че обновените учебни програми в твърде малка степен поставят фокус върху развитието на умения и компетентности у учениците. Те все още приоритетно залагат на запаметяването на предметно знание. Затова е нереалистично да очакваме, че форматите на националните външни оценявания ще бъдат значително променени, ако самите учебни програми не приоритизират компетентностите пред фактологичните знания.
В заключение, подходът за промяната на изпитните формати на външните оценявания продължава да бъде неясен, както и степента, в която те се променят. Изпитните формати не позволяват резултатите от външните оценявания да бъдат използвани за ефективен анализ и за набелязвани на мерки за подобрение.
Заявката на Министерството на образованието и науката за въвеждане на интегриран формат на националните външни оценявания за учебната 2022/2023 учебна година дава повод за оптимизъм. Дали тя ще намери достатъчно обществена подкрепа и най-вече дали ще бъде ефективно осъществена – предстои да разберем.
*Таксономията на Блум (визуализацията е взета от уебсайта priobshti.se)