Развитие на лидерските умения на директорите – предизвикателства. Становище на Образование България 2030

Становище относно Предизвикателствата пред развитието на лидерските компетентности на училищните директори:

Кликнете тук, за да прочетете цялото становище.

Какви са предизвикателствата:

1. Липса на дефиниция на лидерските компетентности: 

Нормативната уредба не предоставя ясна и единна дефиниция или модел на лидерските компетентности на училищните директори. Приложение №3 към Наредба №15 не определя компетентностите като знания и умения, а по-скоро като задачи и отговорности. Също така, липсват ясно определени отношения, които училищните директори трябва да имат в областта на лидерството.

2. Несъответствие в терминологията:

Понятията “лидерство” и “управленски компетентности” се използват в нормативната уредба, но не са свързани с ясно определени знания, умения и отношения на училищните директори.

3. Не са отчетени специфичните нужди на директорите за повишаването на тяхната квалификация: 

Законът не уточнява специфични изисквания за повишаване на квалификацията на директорите, което не отчита техните специфични нужди и роля, в сравнение с учители и други специалисти.

4. Липсва акцент върху лидерските компетентности при атестирането: 

Атестирането на училищните директори не акцентира изрично върху оценката на техните лидерски компетентности. 

5. Професионално портфолио: 

Възникват проблеми с използването на професионалното портфолио като инструмент за саморефлексия и развитие. В България портфолиото не е пряко обвързано с компетентностите, заложени в професионалните профили на педагогическите специалисти.

6. Липса на връзка между атестирането и оценката на НИО: 

Между атестирането и оценката на качеството на образованието от НИО липсва свързаност, което оставя двата инструмента за оценка на управленския потенциал на едно училище, изолирани и несъответстващи.

Какво ни казаха практиците:

1. Директорът трябва да бъде лидер:

Както директорите, така и другите заинтересовани страни, считат, че директорът трябва да бъде лидер. Този лидерски аспект се проявява както в ежедневните задачи на директора, така и в неговата роля като двигател на развитието на училището.

2. Предизвикателства пред развитието на лидерските компетентности: 

Интервюираните са единодушни, че сред основните предизвикателства пред развитието на лидерските компетентности на директорите в България са:

–  липсата на единна дефиниция за училищно лидерство в нормативната уредба

– недостатъчният фокус върху лидерството в квалификацията на директорите

–  недостатъчните очаквания от отговорните институции към към директорите да притежават и надграждат своите лидерски компетентности.

– нормативната уредба все още не актуализира процеса по подбор на директори, който да се фокусира върху лидерските им компетентности и визия за развитието на училищата, въпреки Наредба №16

3. Оценка на професионалното развитие: 

Въпреки наличието на възможности за директорите да развиват знания и умения в областта на училищното лидерство, липсва механизъм за оценка на добавената стойност от професионалното развитие и ефекта му върху качеството на образование и работата на директорите.

4. Недостатъчна подкрепа и обучения:

Директорите изразяват мнението, че липсва необходимата подкрепа от образователната администрация и качествени обучения за развитие на техните лидерски умения. Допълнително, конкуренцията между училищата затрудняват взаимното учене, а  административните задължения на директорите не им позволяват да се фокусират върху лидерската си роля.

Какви следващи стъпки трябва да бъдат предприети?

Тези недостатъци, разгледани по-подробно в проучване „Развитие на лидерските компетентности на училищните директори – ключ към качествено образование“, трябва да се вземат предвид при създаването на цялостен модел, обхващащ нужните лидерски компетентности на директорите, както и достатъчна подкрепа за развитие на тези компетентности след заемането на длъжността. Това би дало възможност директорите на училищата да развиват своите лидерски компетентности, за да допринасят както за по-високите постижения на учениците, така и за обединяване на училищната общност чрез споделени цели за по-качествено образование.

Това становище е базирано на доклада „Развитие на лидерските умения на училищните директори – ключ към качествено образование“ и е резултат от работата на работна група „Училищно лидерство“.  Доклада, работната група и становището са част от проект № BG05SFOP001-2.025-0079 „Гражданско участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство за  повишаване на лидерските компетентности на училищните директори“, финансиран от оперативна програма „Добро управление“, 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Повече дейностите в проекта можете да прочетете ТУК.