Вече четвърта година мониторинговият доклад на Образование България 2030 проследява развитието на българската образователна система и доколко тя се доближава до целите и визията, които очертахме за образованието през 2030 година. Ежегодно докладът мониторира напредъка или липсата на такъв в четири сфери: 

– Равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование;

– Резултати на учениците;

– Приложимост на образованието;

– Образователна макросреда.

Въздействието, което разпространението на Covid-19 има върху образованието в България през 2020 г. обаче налага в това издание да включим и още една сфера на проследяване и анализ:

– Образованието в условията на COVID-19.

Мониторингов доклад 2020 „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени?“ търси отговори на въпросите:

– Какво беше постигнато в образованието през тази година?

– Какви стъпки още трябва да бъдат направени, за да се реализира визията ни за качествено образование за всички деца и младежи до 2030 г.?

– Как да продължим да работим за качествена образователна система дори и в условията на Covid-19?

Докладът ще бъде представен в рамките на онлайн дискусия на 27 ноември, 2020 г. от 16:00 ч. в платформата Zoom. Дискусията ще събере на едно място експерти от институциите и от образователния сектор. 

Регистрирайте се за дискусията ТУК.

Събитието във Фейсбук можете да намерите ТУК.

Предходните издания на мониторинговия доклад можете да намерите ТУК.

ДОКЛАДЪТ НАКРАТКО

РЕЗУЛТАТИ НА УЧЕНИЦИТЕ

Преди 5 години ЗПУО регламентира началото на реформата към компетентностен подход на обучение в училище. Чрез развитието на девет ключови компетентности в училище се утвърди и очакването учениците да придобиват компетентности за успешна реализация, а не само да запаметяват и възпроизвеждат знания. Всичко това беше „подплатено“ с допълнителни мерки за повишаване на качеството на образованието като: повишаване на заплатите на педагогическите специалисти, създаване на нови учебни предмети и програми, промяна на формата на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити, създаване на нов статус за иновативните училища и др. 

В същото време промените в учебните програми, както и във формата на НВО и ДЗИ бяха неефективно разработени и в резултат очакванията към учениците продължават да бъдат приоритетно фокусирани върху усвояването на предметно знание. Данните показват, че постиженията на учениците не само не се подобряват, а се влошават. Според PISA 2018 46% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни и не покриват базисните изисквания за грамотност по четене, математика и природни науки (при 40% през 2015 г.).

ОСНОВНА ПРЕПОРЪКА

Очакванията за формиране на компетентности у учениците следва да бъдат заложени по ефективен начин в нормативната уредба, уреждаща съдържанието и провеждането на обучението в училище. Това може да стане чрез разработването на Учебна рамка (Curriculum framework) или чрез адаптиране на съществуващите вече подзаконови нормативни актове, където ясно да бъдат отразени целите и очакваните резултати за учениците от приложението на компетентностен модел в училище.

РАВЕН ДОСТЪП ДО КАЧЕСТВЕНО ПРЕДУЧИЛИЩНО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ

Централно място в образователните политики, свързани с равния достъп до качествено образование, зае Механизмът за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици. Въпреки успешното „връщане“ или записване за първи път на 49 000 деца и ученици в образователната система, Механизмът така и не успява да се справи с високите нива на отпадане от образованието. През 2019/2020 г. 3% от учениците са напуснали училище преждевременно, дял почти непроменен за последните 5 години. В същото време през 2019/2020 г. едва 78.7% от децата посещават детска градина (при средно 95,4% за ЕС). Мерките, които трябва да се справят с тези проблеми, предизвикват обществен дебат и противоречиви мнения. Сред тях е задължителното включване на 4-годишните в предучилищно образование от 2020/2021 г., както и санкциониращи мерки (при непосещаване на училище например). Опитът от предходните години показва, че подобен тип мерки имат противоречив и неясен ефект.

ОСНОВНА ПРЕПОРЪКА

Извършване на задълбочен анализ на мерките на Механизма за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици, особено в частта му „задържане“, където се наблюдава ниска ефективност. Обогатяване с конкретни мерки спрямо различните причини за отпадане или риск от отпадане, вкл. допълнителни дейности по адаптиране на учениците в класните стаи и превенция на повторното им отпадане.

ПРИЛОЖИМОСТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

В началото на 2020 г. (преди началото на пандемията от Covid-19) данните показват, че в условията на икономически подем българските младежи се реализират по-добре на пазара на труда в сравнение с предходните 10 години. През 2020 г. 80,7% от наскоро завършилите образованието си българи (между 20- и 34-годишна възраст) са заети на пазара на труда (при средно 80,9% за ЕС). В същото време за последните 10 години делът на младите хора, които нито работят, нито се обучават, е с рекордно ниски стойности (17,5%). Въпреки този напредък 85% от работодателите смятат, че намирането на служители с правилните умения и квалификация е станало по-трудно от преди, а България продължава да бъде сред групата на слабо представящите се страни в областта на изграждането на уменията на работната сила. През последните 5 години въвеждането на дуалното обучение се превърна в акцент на реформата в професионалното образование и обучение. По всичко личи, че дори и след края на проекта ДОМИНО, с който беше въведено дуалното обучение, са налице инфраструктура и воля от страна на заинтересуваните страни то да стане устойчива част от ПОО. По отношение на качеството на професионалното образование и обучение има още какво да се очаква. Усилията следва да бъдат насочени към подобряване на качеството на обучение в професионалните училища. Това включва подобряване на взаимодействието с бизнеса, актуализиране на учебните програми, гарантиране на иновативна среда на учене и привличането на млади преподаватели, особено по предметите по професия.

ОСНОВНА ПРЕПОРЪКА

Въвеждането на устойчив механизъм за оценка на качеството на професионалното образование и обучение и реализацията на завършващите следва да бъде възприемано като мярка с висок приоритет. Подобен инструмент би могъл да бъде обвързан с финансирането на професионалните училища, за да стимулира усилията на заинтересуваните страни за повишаване качеството на обучението в ПОО.

ОБРАЗОВАТЕЛНА МАКРОСРЕДА

Въведоха се подобрен модел на финансиране на училищата, нововъведения във формата и обхвата на националните външни оценявания, нова роля на РУО, стартираха и инспекциите на Националния инспекторат по образованието и други. В същото време в периода 2016–2020 г. бюджетът за образование нарасна значително и достигна 3,8% от БВП (при около 3,5% през предходните години). С това се увеличиха националните програми за развитие на образованието, а учителската заплата стана по-висока от средната работна заплата за повечето области на страната. В повишаването на разходите за образование обаче не беше поставен ясен фокус върху тяхното ефективно и целенасочено използване. Същевременно привличането на млади учители се превърна във важен приоритет. Бяха предприети мерки, които да стимулират младите хора да избират учителската професия, но не бяха направени реални стъпки за гарантиране на тяхната качествена подготовка в университета. Усилията бяха насочени към системата за продължаваща квалификация и развитието на работещите в системата учители. Системата все още няма изграден механизъм, който да обвърже ясно задължителната квалификация на учителите с по-качествено преподаване в училище и по-добри резултати на учениците. Липсва и механизъм, който да проследява качеството на предлаганите квалификационни обучения за учителите.

ОСНОВНА ПРЕПОРЪКА

Добавената стойност на продължаващата професионална квалификация не е видима през заложените стратегически индикатори за образованието. МОН и РУО трябва да започнат да събират не само количествена, но и качествена информация за процеса на продължаваща квалификация и да въведат нужните оптимизации на база данни.

ОБРАЗОВАНИЕТО В УСЛОВИЯТА НА COVID-19

Кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми. За кратко време училищните екипи успяха да се адаптират и да продължат образователния процес. За по-голямата част от учениците обучението се провеждаше дистанционно. По данни на МОН 10% от учениците не бяха включени в дистанционно обучение. Все още не е ясно какъв е бил ефектът на затварянето на училищата върху резултатите на учениците, за които обучението е било дистанционно, и за тези, които не са имали възможност да се включат в такова. Все пак кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, доведе до няколко позитивни последици: институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик в кризисни условия, създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения, като използват нови за тях дигитални инструменти. Предучилищата обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със „задържането“ на учениците, които са в риск от отпадане.

ОСНОВНА ПРЕПОРЪКА

Да се инвестира в необходимите образователна инфраструктура и условия всички ученици да имат достъп не само до образование, но и до качествен учебен процес в условията на криза. Това включва както технологичните решения за обучението в извънредни условия, така и подготовката на учителите и останалите заинтересувани страни да бъдат пълноценни участници в обучителния процес.