На една трета от пътя – и все още толкова далеч
Преди точно пет години, на 16 април 2015 г., в един дъждовен следобед се случи нещо, което точно в момента е немислимо. Близо 100 души, сред тях висши държавници, важни предприемачи, медиите със своите камери и микрофони, се събраха в Ректората на Софийския университет. Там поставихме началото на „Образование България 2030“. Пет години по-късно нямаме възможност да се срещнем на живо, камо ли в такъв голям състав. Затова решихме с този кратък текст да погледнем назад към амбициите ни през 2015 г., кои от тях осъществихме, кои не успяхме и какво ни предстои.
В залата при основаването ни присъстваха заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, български политици от различни политически семейства на Европейския парламент, най-активните граждански организации в образованието и отговорни бизнес компании. Много от тях продължават да са с нас – Ева Майдел, е част от нашето Общо събрание, г-н Катайнен и до ден-днешен се среща с нас при всяко посещение в България. Благодарим им – на тях и на всички компании, неправителствени организации и публични фигури, които подкрепиха каузата ни през годините. Вярваме, че не сме ви разочаровали.
През 2015 г. си поставихме амбициозни, конкретни и измерими цели за 2030 г. Всички български деца да завършват средно образование, сред тях да няма функционално неграмотни, поне 80% успешно да се реализирали на пазара на труда – и всичко това стъпило върху здрава политическа, икономическа и социална основа, която нарекохме “образователна маркосреда”.
Решихме, че начините да работим по тези мащабни и всеобхватни теми са чрез:
мониторинг – проследяване на ключовите индикатори за състоянието на образованието в България; информиране на широк кръг граждани за него и за добрите международни примери за работещи решения; застъпничество за политики, които да спомогнат тези решения да бъдат приложени и у нас.
Това, което ни се случи в последните пет години, може да бъде визуализирано с едно от популярните мемета в социалните медии. Много от хората, с които работим заедно, мислят, че обикаляме министерствата с куфарчета, пълни с доклади и предложения. Приятелите ни мислят, че сме безнадеждени идеалисти. Родителите ни виждат медийните ни изяви и си мислят, че правим само това. Ние мислим, че спасяваме света, а всъщност…Вижте сами.
Ок, оставяме интернет лафовете настрана. Истината е, че в последните пет години свършихме страаашно много работа. Издадохме четири мониторингови доклада, чуваме, че са давани за пример за подобен тип документи. Предложихме на МОН над 40 конкретни препоръки чрез наши становища за новите учебни програми и оценяването на учениците, развитието на ключови компетентности в училище, привличането и подкрепа на учителите, използването на технологиите в училище и други. Предадохме на 24 директори мениджърски умения с нашата академия (огромни благодарности на Българския форум на бизнес лидерите за подкрепата в проекта). Разработваме предложения за налагането на ключовите компетентности на 21 век в училищата, а не само в законовата рамка.
В последните пет години не само разширихме броя на съмишлениците за каузата ни, но и екипа на сдружение „Образование България 2030“. Днес сме четирима – малко, но не съвсем. Средната ни възраст е под 30 години и всеки от нас е зареден с енергия, амбиция и идеализма, за който споменахме, за да работим в посока на заложените цели за 2030 г.
Въпросът обаче е, че на една трета от пътя, все още сме далеч от тях. Къде сме през 2020 г.?
- 14,5 % от българските деца, които трябва да се обучават в училище остават извън него
- Увеличава се делът на функционално неграмотните ученици – 46 % от 15-годишните ученици (от 40 % през 2015 г.)
- 79 % от наскоро завършилите образованието си българи между 20 и 34 години намират реализация на пазара на труда – с 14% повече от 2014 г.
- Публичните разходи за образование в България са 3,6 % от БВП – въпреки увеличението в сумата в абсолютна стойност през последните години, все още са сред най-ниските в ЕС (средната стойност за ЕС – 4,6 %)
Тези данни, разбира се, не трябва да ни обезкуражават. Даже напротив, в последните години виждаме много ангажираност на управленско ниво промените в образованието да се приоритизират. През последните 4 години се случиха безпрецедентно много положителни промени и реформата към иновативно образование вече става част от мисленето на всички участници в системата. По някакъв циничен начин, дори кризата, в която се намираме в момента, може би ще форсира много промени в системата, които бяха отлагани или дори забравени. Светкавичната дигитализация на обучителния процес показва, че нищо не е невъзможно.
Но за да опитаме да се доближим до целите ни за 2030 г., като тук подчертаваме, че това са мащабни и всеобхватни теми, които обхващат ангажираност от цялото общество, не само група компании, организации от НПО сектора или активни публични фигури – трябва да правим още повече.
Знаем, че можем да сме активни в повече проекти, но също така знаем, че в последните пет години постигнахме много. Благодарим ви, че сте част от нашия път. За края на юни бяхме предвидили малка конференция, в която да обсъдим темата за ключовите компетентности на 21 век с участие на много директори, учители и международни лектори. Искахме с нея и да отбележим петата година от основаването на „Образование България 2030“. Ще ви държим в течение за нея, въпреки че в момента живата среща на толкова хора на едно място наистина да звучи немислимо. Но и през 2015 г. не сме предполагали, че днес ще сме установена организация и, вярваме, малък фактор в положителното развитие на българското образование. Така че немислими неща няма – дори и когато говорим за постигането на амбициозните ни цели за 2030 г.