Връщане на учениците в училище – в търсене на баланс

Днес, 4 февруари, 2021 г. в класните стаи за две седмици ще се върнат и учениците от 7-ми, 8-ми и 12-ти клас. След тях за същия период в училище ще се обучават и учениците от 5-ти, 10-ти и 11-ти клас, а след това и учениците в 6-ти, 9-ти и 12-ти клас. Разбира се, от училищата се изисква да осигурят възможно най-безопасна среда и спазване на противоепидемичните мерки. От всички ученици от 5-ти до 12-ти клас се очаква да носят маски по време на обучението си в училище. 

График на присъствените учебни занятия в училище

Източник: Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България

В търсене на баланс

Както и предишните решения, касаещи обучението на учениците в условията на Covid-19, така и това е посрещнато с обществен дебат и противоречиви мнения. Опитът от организацията на учебния процес от началото на 2020 г. досега ни показва, че намирането на баланс между гарантирането на качествено образование за всички деца и ученици и здравните последици за обществото от пандемията е предизвикателство, но и нещо, към което е важно да се стремим. 

Защо взимането на решения е толкова трудно?

Докато вече няма съмнение, че присъственото обучение води до по-високи резултати на учениците в сравнение с дистанционното, то за степента на заразяване в училище все още експертите не са единодушни. Според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията се публикуват противоречиви данни и доказателства за въздействието на присъственото и дистанционното обучение в училище върху степента на заразяване с Covid-19 сред местните общности. Това, както и наличието на твърде разнопосочна информация и мнения в медийното и обществено пространство, прави взимането на централизирани решения за организацията на училищното обучение трудно. Именно в подобни динамично променящи се ситуации е важно публичните институции да проявят максимална гъвкавост при взимане на решения. 

Възможности за подобрение

Взимане на решения на местно ниво

През последните месеци редица представители на заинтересованите страни се обединиха около локален подход на взимане на решения. Степента на разпространение на Covid-19 е различно за отделните области, дори и населени места. 

Според Център „Амалипе“ „Съществуват много големи различия по отношение на броя на паралелките и тяхната пълняемост в различните училища и региони на България. За разлика от училищата в големите градове, в които всеки клас е съставен от по няколко паралелки, голяма част от училищата в селските райони имат по една паралелка в класовете от прогимназиалното и средното образование.“ Също трябва да се има предвид и „че над 600 училища – предимно в селските райони, до този момент не са имали нито един ученик или учител с Covid.“ 

Това означава, че при специфични условия, в училище могат да се върнат едновременно повече ученици. Това ще допринесе най-много именно за учениците, които живеят в селски райони или са от уязвими общности, които не могат да участват пълноценно в дистанционно обучение в електронна среда. За тези ученици продължителното задържане извън училище води до понижаване на техните резултати, до по-ниска мотивация за учене и до по-висок риск от отпадане от образователната система. 

Затова е важно институциите да приложат гъвкав и децентрализиран подход в процеса на взимане на решение, за да се гарантира достъп до качествено образование за повече ученици, когато това е възможно. 

Ясен механизъм за вземане на решения на местно ниво

За да бъде ефективен обаче този подход, е важно да се създаде ясен механизъм за взимане на решения на местно ниво. Това включва:

• Да се определят институциите, които ще участват във взимането на решението за организацията на учебния процес в конкретното училище/населено място (напр. РЗИ, училищата, РУО);
• Да се определят ясно техните правомощия и начинът, по който ще се координират в процеса на взимане на решение;
• Да се определят условията, при които отговорните институции могат да взимат определено решение (напр. при праг от X% заразени с Covid-19 ученици, училище да премине в дистанционна форма на обучение и др.);
• Да се насърчат местните и регионалните институции да събират данни и информация за актуалната здравна обстановка на местно ниво и да я използват в процеса на взимане на решение;
• Да се насърчи взаимодействието и споделянето на добри практики между местните общности в управлението на кризата в образованието, предизвикана от Covid-19 пандемията. 

Допълнителни мерки

Мониторинговият доклад на Образование България 2030 „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени“ обобщи част от научените уроци от дистанционното обучение, което се проведе от март до юни, 2020 г. Въпреки че институциите полагат усилия, все още част от тези уроци не намират приложение в мерките за справяне с негативните ефекти на пандемията в образованието. Както и в мониторинговия доклад, така и тук отбелязваме мерки, които имат потенциал да подобрят качеството на обучението в дистанционна форма за учениците. 

• Да се създадат и развият центрове за дистанционно обучение в електронна среда, които могат да обучават ученици от различни населени места;
• Да се осигурят необходимите устройства и достъп до интернет за учениците, които нямат възможност да се включат в обучение в електронна среда;
• Да се създадат допълнителни възможности за обучение на учителите за използване на дигитални технологии в час и ефективно преподаване в онлайн среда. 
• Да се предприемат мерки за гарантиране на благосъстоянието на учителите. 

Вярваме, че обучението от разстояние е само компенсаторна мярка, която няма как да замени присъственото обучение. Но е важно да се положат необходимите усилия дистанционното обучение да бъде качествено и да води до минимални загуби от ученето за учениците, а присъственото обучение да се осъществява при спазване на противоепидемичните мерки, при отчитане на местните специфики и на рисковете за всички участници в системата. Така можем да се доближим повече до търсения баланс.